Галерия

1

Зависи от изпълнителя. Аз не се пестя, когато свиря. За мен в музиката няма нищо, което да е прекалено много. Това е интересен въпрос, защото много малко се прави относно физическото състояние на музикантите. Може би заради факта, че средствата са ограничени. Но това е един вид атлетизъм и много физиотерапевти са ми казвали, че ако бях спортист, който използва същите усилия, каквито полагам аз, докато свиря на челото, аз бих пътувал с физиотерапевт навсякъде.

Опасността от контузии е голяма и човек трябва да познава тялото си и да знае кога е стигнал своя лимит.

Какво правите в свободното си време?

Харесвам футбола. За жалост, не съм играл от доста време, защото съм зает с концертите. Но смятам да намеря малко време, за да поритам.

Когато се прибирам в България по време на ваканциите имам повече свободно време и там играя футбол, снукър. Също обичам да гледам футбол.

Какви са следващите Ви планове?

Концертите в тази програма са общо 18. Бяхме във Виена, Баден-Баден, Париж, Амстердам и други хубави места. През месец май ще имам концерт с Лондонската симфония с произведения на Дворжак. Очаквам го с нетърпение, защото концертите са силната ми част. Рециталите са много по-трудна работа, защото са много по-дълги и самотни. Зад себе си нямаш цял оркестър, който да носи отговорност. В рецитала участниците са малко и носят обща отговорност за крайния резултат. Докато по време на концерта е различно, солистът е на пиедестала. Освен това свършва много по-бързо. А при рецитала човек е сам на сцената и е много по-трудно да задържиш вниманието на публиката за толкова дълго време. Присъствал съм на много рецитали, където съм умирал от скука. Концертите са много по-ефектни, публиката реагира много по-бурно. Но тук стои и въпросът с опита. Аз съм свирил много повече на концерти, отколкото на рецитали, но след тази година броят им ще се изравни.

Така че този сезон е доста зает. Следващият още се заформя в момента. Участвам също и в пиано трио, с което засега свирим главно в Англия, но започват да идват и концерти от Европа.

Как си представяте себе си след 10 години?

Надявам се да бъда жив и свирещ. Имаше едно време, когато исках да свиря навсякъде, по всяко време и с всеки, но от тогава вижданията ми се промениха много и сега някак си за мен е по-важно нивото на свирене и с кои хора работя. Надявам се да съм търсен и концертиращ музикант, да продължавам да се развивам, да запазя нивото си, да не спра да се упражнявам толкова, колкото и сега.