Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Истината за лагера в Трикери и българските затворници в него

23 Април 2015 / 18:04:02  Анастасия Балездрова
14212 прочитания

През 1914 чешкият кореспондент Владимир Сис посещава малкото островче Трикери, което се намира в началото на залива Пагаситикос в Егейско море и малко по-късно публикува резултатите от своето проучване. В него той разказва, че на острова са били изселени и загинали хиляди българи.

GRReporter потърси повече информация за събитията от гръцкия историк Яковос Михаилидис. Той изследва събитията, свързани с острова от малко по-късен период – след 1920. 

Г-н Михаилидис, журналистът от времето на Балканските войни Владимир Сис пише в една от кореспонденциите си, че на остров Трикери са били изселени и впоследствие починали хиляди българи. Вие сте изследвал този период от историята на Балканите. Какво показват историческите документи?

Владимир Сис, както и много други кореспонденти  и журналисти и дори учени са получавали заплащане от министерствата на външните работи на различните балкански държави за много от нещата, които са казвали и пишели. Затова техните свидетелства имат ограничена стойност и са част от механизмите за пропаганда, каквито всички страни на Балканите са сформирали по време на Балканските и на Първата световна война, за да оправдаят своите позиции и действия. Трябва да бъдем много предпазливи към издадените по онова време брошури. Това, разбира се не означава, че на Балканите не са били извършени тежки престъпления, а само, че тези хора са ги представяли едностранчиво.

Съществуват ли доказателства за това?

Да, имаме доказателства за всички тях. В България бе издадена една великолепна книга за пропагандата в балканските държави. Неин автор е настоящият ректор на Софийския университет – историкът Иван Илчев. Той е човек с изключителен престиж и утвърден историк с международно признание. В нея той описва именно механизмите за пропаганда, които са създали балканските държави в епохата на национализма – от 19-ти век до Първата световна война. В книгата са описани хората и практиките, които са били от чисто пропагандистки характер. За историците техните писания имат много малка стойност. Те се използват само като материали за пропаганда и нищо повече.

Но като изключим това на Балканите действително са били извършени зверства както по време на Балканските, така и през Първата световна война. За съжаление обхваналата балканските държави националистическа истерия е довела до ужасяващи престъпления от всички страни.

Като историци, ние сме задължени да не падаме в „капана” и да използваме тези писания, както и да правим изводи от типа на кой е бил по-лош от останалите. Използваме ги обаче като доказателства, за да покажем как съперничеството, нетолерантността и омразата на Балканите могат да предизвикат подобни катастрофи.

Какви са били отношенията между държавите на Балканите по онова време?

Отношенията са били враждебни. Не би било пресилено да кажем, че всички са били срещу всички.

Първият общ враг е била Османската империя. Затова през Първата балканска война балканските държави се обединяват около общата религия – християнството, за да изгонят угнетителя. По време на войната са били извършени много престъпления и по-конкретно мащабни гонения срещу мирни населения и най-вече сред мюсюлманските населения в Южна Сърбия – в региона на Косово, както и в Южна България. Разбира се тези гонения са били предприети като ответни мерки за други престъпления като например клането в Батак. Така че ситуацията е била „зъб за зъб, око за око”.

След като балканските страни разчистват сметките си с Османската империя  по време на Първата световна война и около 300 000 мюсюлмани са били принудени да ги напуснат, настъпва кървавото разчистване на сметките помежду им. Гърците воюват срещу българите, българите воюват срещу сърбите. Военните действия водят до страшни катастрофи, а те - до кръвопролития и бежански потоци.

България е победена в Балканските войни и поради тази причина се превръща в държава ревизионист. По време на Първата световна война тя се съюзява с централноевропейските империи с цел да успее да си върне загубените по време на Балканските войни територии. Освен това, поради последователните си загуби на военното поле, тя губи много територии и приема големи бежански вълни.

По време на Първата световна война също са били извършени тежки престъпления. В региона на Източна Македония в Гърция хората все още помнят много от престъпленията, които са извършили членове на българската войска, както и членове на чети по време на българската окупация. Тогава се провеждат масови изселвания на гърци, например от региона на Доксато. Подобни изселвания е имало и по време на Балканските, и по време на Първата световна война.

Гонения е имало и срещу други населения. Аз не използвам тези примери като аргументи за това коя държава е била повече или по-малко отмъстителна. Искам само да кажа, че развиването на тази спирала от престъпления не води до никъде.

В резултат на всичко това славофонното население с българско самосъзнание в гръцката област Македония напуска изцяло Гърция и целият този процес е подплътен от Ньойския мирен договор през 1919. В същото време е изкоренено почти напълно и гръцкото население в Източна Румелия – в регионите от Пловдив до Черноморието.

На практика най-големият проблем за страните на Балканите през първата половина на 20-ти век е бил неуспехът им да създадат национални държави, без да нарушат гражданските права. Те не са успели да предоставят на жителите на пограничните региони права и свободи, независимо от техния език, религия и национален произход.

Вместо това се налага принципът на етническата хомогенност. Тоест хората, които не говорят на същия език, не изповядват същата религия и не принадлежат към доминиращата нация са били определени като потенциални врагове и затова са били подложени на гонения. Това се е случило навсякъде на Балканите. Няма държава, която да не е изпитала този горчив опит.

Темата за лагера на остров Трикери е част от докторската ви дисертация. Какво точно се е случило там?

Моето изследване обхваща един малко по-късен период от този, който описва Сис – след 1920. По това време на Трикери е имало изселвания причината е била, че изселените са нямали гръцко самосъзнание. Конкретните събития са се случили веднага след Малоазийската катастрофа (края на Гръцко-турската война – б.а.). Хората са били предимно българи от региона на Западна Тракия, които гръцките власти са обвинявали в сътрудничество с турските власти срещу гърците. Трябва да отбележа, че в много от случаите тези обвинения са били основателни.

Това население е било изселено далеч от граничните райони. Не само в Трикери, но и на други места в континенталната част на Гърция. Целият процес е продължил за около 2-3 месеца. България е внесла жалба за събитията в Обществото на народите и в резултат на това хората са върнати обратно в селата си и гръцките власти са положили грижи за тях. Тези събития са описани много добре от покойния вече български историк Стайко Трифонов.

 Но пак подчертавам, че всичко това се е случило през 1923, доста по-късно от времето, което описва Владимир Сис.

Подобна жалба, но в периода преди създаването на Обществото на народите внася Гърция срещу България за изселванията на гърци от Източна Македония, много от които са били принудително изселени във вътрешността на България, като много от тях са починали.

Във всички случаи практиката на изселване на „съмнителни” населения от граничните райони  е била всеобща по време на Балканските и Първата световна война. Категоричен съм, че е неприемливо да сравняваме условията на изселването с нацистките концентрационни лагери, но със сигурност хората са били в много тежко положение. Били са смятани за врагове и дори след завръщането си по родните места след това са ги напускали, защото са се чувствали като „чуждо тяло” сред останалите. Разбира се, има и конкретни случаи на физическо изтребване на населения. Такива са геноцидът срещу арменците, националните чистки срещу гърците в Мала Азия.

Един гръцки историк описва тези събития като „Аушвиц в движение”. Тоест хората са били изселени от домовете си, били са принудени да извървят огромни разстояния и много голяма част от тях са починали от тежките условия. Всичко това се случва в Османската империя по време на Първата световна война. В Гърция обаче няма подобни събития.

Спомените на балканските населения от тези събития са страховити. Такива са катастрофалните резултати на националистическата истерия и на опита на балканските държави да постигнат етническа хомогенност в ущърб на малцинствените групи, които са живеели в техните територии.

Тук бих искал да подчертая следното: Много често балканските страни търпят обвинения за случилото се от страна на страните в Западна Европа. Упреците са заслужени, но не трябва да забравяме, че  същите и дори още по-жестоки събития са се случили и в Западна Европа, само че няколко века по-рано – по време на религиозните войни. Разчистването на сметките помежду им се е случило тогава и след преминаването на толкова векове вече не си спомнят за извършените престъпления.

Затова казвам, че трябва да оставим тези неща зад гърба си и да не използваме историческото минало, за да извлечем политически аргументи. Това, което трябва да направим е да се стремим да помогнем на народите на Балканите да имат едно мирно бъдеще. 

Категории: История лагер в Трикери изселвания Балкански войни Първа световна война Балкани национализъм престъпления Владимир Сис пропаганда
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus