Макар природните и световните катаклизми да се посрещат негативно от човешкия ум, те винаги предшестват създаването на нещо ново в еволюционен план. Особено тези с по-тежки последствия, които са редки във времето. Затъмненията, чисто астрономически, се случват около точките, наречени Лунни възли. Това са точки в пространството, в които става образно казано „късо съединение” между Слънцето и Луната – става „поглъщане” на едно от двете светила. Получава се дисбаланс, чийто краен резултат е сътворение. По подобие на сътворението по време на зачеване.
    Тъй като през всяка година има от две до пет затъмнения – Слънчеви и Лунни – е малко несериозно да се твърди, че всички те носят някакъв сериозен катаклизъм. Но задължително маркират най-важните събития за отделните региони и държави. Прави се, разбира се, селекция на основата на три основни правила:
1. Дали затъмнението е пълно или частично. Логично е, че пълното затъмнение на Слънцето и Луната има много по-мощен и ярък характер.
2. Върху коя част от земната повърхност попада сянката на затъмнението (ако изобщо докосва земята). Сянката на затъмненията е под формата на конус, който засяга определени повърхности. И в тази връзка как засяга отделните геополитически (държавни) хороскопи.
3. В кой зодиакален знак попада затъмнението и как са разположени спрямо точката на затъмнението така наречените външни планети – Марс, Юпитер и Сатурн основно. Уран, Нептун и Плутон допълват картината.