Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Слепените късове на поетичната стомна

25 Октомври 2010 / 10:10:44  GRReporter
3584 прочитания

    Родините причиняват болка, също както и опитите да се смееш. Причинява ли ми, впрочем, болка Гърция? Какво ги е прихванало всички чужденци като стане дума за Гърция?, питат ме понякога. Лесно е да обичаш една толкова красива страна. И боли, когато виждаш опожарената Олимпия, Кронио с отсечените дънери на дърветата. Колко пъти съм говорил с туристи (освен че преподава преподава уроци по френски, Момчило работи и като екскурзовод), за най-святото място в Атика, превърнато днес в индустриална зона? Мога ли да ги убедя, че тук е била Елевзина? Красотата, която бива унищожавана, боли навсякъде. Една Атина, която е погребала и трите си реки – Илисос, Кифисос и Ириданос. Болно ми е и за децата, които пишат думата Акропол с „омега”... но правописът няма чак такова значение... болното място го създават училищата, които ги лишават от шанс... едно общество, в което парите са върховната ценност, обедняло до галериите в Колонаки... Болно ми е за моите приятели, умни млади хора с душа, които възнамеряват да емигрират, защото тук се задушават.... Единственият проект, за да се разхубави този град, който може да бъде извършен по план, е да историческият му център да западне толкова много, че цените на недвижимите имоти там да паднат и богатите да могат да изкупят цели строителни парцели, а после да изгонят по насилствен начин пакистанците, апашите, наркоманите, несретниците...Какво ги е грижа тях за туризма, за техния град, след като Гърция винаги е била бедна страна с шепа богаташи? Чувам, че същото се е случило в Лондон и в други европейски градове. Колко гняв е една родина? Не ме разбирайте погрешно. Не искам да убеждавам никого, че искам да стана грък. Ако стана, ще бъде просто сдобиване с „тафтотита”- документ за самоличност. Родината на поета е поезията.
    
Какво изразява илюстрацията на корицата на стихосбирката ти – спящото куче?

Виждали ли сте любимото ви животно да мечтае? Какво ли се присънва на едно куче ... че тича по зелената морава и ловува зайциι и други моторетки. Поглеждам корицата на книгата си. Окото на художничката-фотограф Ени, оформила графически изданието, е уловило съня на кучето и ми се ще да вярвам, че пътят на стихоксбирката „ще е далечен”..... Най-хубавите стихотворения, които съм написал, са свещичките, които съм запалил за хората, които обичам... защото там където съм се родил, не знаят друг начин.
    
    Колко различни смисъла може да придобие думата „врата”?

    Опасявам се, че николко.... Като разтвориш „Врата”, което не означава врата, влизаш в един измислен свят, в малка митологична дъбрава, която се преброжда/прочита за около час... планини, ливади с макове, три реки и едно море, една мислена Елада, детството на Европа и моето, един сън който спасява мен през всичките тези години и не искам да го прекъсна... Нека онези уморени от най-красивото - според мен - нещо случило се на този свят, което се нарича „гръцко чудо” или по-добре miraculum graecum, защото струва ми се, това понятие е измислено от латините, се присмеят на словесните салта на този сръбски поет, който пише на гръцки.  Какво са тези премятания през глава, тази поетична клоунада, биха казали те. Те са дума, шеги, инструмент, който просто контролира дали това, което съм казал, е истина. Смехът боли, докато пропъди болката. Добрият човек обича другите и се смее сам на себе си. И обратното... Лошият човек се смее на другите и обича само себе си.
    Единственият съвет, който бих могъл да дам тук и сега на тази страна,  която се нарича Гърция, като класически филолог какъвто не станах и като поет какъвто искам да бъда, е да научат децата ни повече старогръцки, повече литература, повече човеколюбие...  за да мога аз като поет да продам книгата си и да живея от поезията си... (смее се). Затова Аристофан се присмивал на софистите.... затова обичам Гърция, а не заради онова, което тя не е...

    Мария Лаина, литературен критик за поезията на Мочило Радич    

Кой може да бъде наречен поет?

Онзи, който пише добри стихове. Никой друг. Нито този, който уж живее поетично, нито онзи, който наистина би могъл да живее поетично. Кой е дърводелец? Този, който знае, че за да бъде изработена, една маса трябва да има най-малко четири здрави крака, че една врата трябва да се затваря плътно, да бъде нивелирана, добре изгладена, казано на дърводелски език.

По какво все пак може да се прецени дали едно стихотворение, което „стои здраво на четирите си крака”?

Категории: поезияЛитература Момчило Радич Здравка Михайлова Мария Лаина
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus