Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Раждането на Афродита в гръцката поезия

31 Юли 2014 / 09:07:31  GRReporter
11142 прочитания

А защо се насочихте точно към тези поети и творби?
Измежду многобройните превъплъщения на Афродита в литературата избрах трима йонийски поети, защото научният форум беше посветен на йонийската култура, литература и история. Китера, между другото, е един от Йонийските острови, но във „вечното пътуване до Китера” съм вложила идеята за вечното завръщане към митологията като първоизточник на големите истини, към корените, ако искате. Дионисиос Соломос (1798 – 1857) от остров Закинтос, Лоренцос Мавилис (1860 – 1912), роден на остров Итака, и Ангелос Сикелианос (1884 – 1951) от остров Левкада съвсем не са единствените гръцки творци, вдъхновени от този образ, но дори само в избраните три кратки стихотворения може да се види виртуозният начин, по който образът реди и пренарежда смислите си, преобразува се и се ражда отново – с нови послания.   
Например, „Керкира” на Лоренцос Мавилис се изписва като палимпсест върху митологичната версия за двойното раждане на Афродита и на острова на Феаките, така както се е съхранила в „Аргонавтика”, епическата поема от Аполоний Родоски (3. век пр.н.е.), разказваща мита за пътешествието на Язон и аргонавтите по пътя им към Колхида в търсене на Златното руно. В четвърта книга на епоса сърпът (δρεπάνη) на ужасното скопяване се сдвоява с жътварския сърп на богинята Деметра. Изплуването на острова и раждането на божеството се пресичат и преплитат в една двойна теогония с общ знаменател символа на луната и на плодородието. Ето как този митологичен мотив от елинистическия текст е „пренаписан” от Мавилис. Лоренцо Мавилис е автор на едни от най-хубавите сонети в гръцката поезия. При превода не съм запазила сонетната форма на стихотворението, тъй като за нашето интервю е важна образността, която би се видоизменила в някаква степен при строгото римуване на този поетически вид:  
Керкира
Морето чак до самото си дъно потръпна
и с пяна покри се, щом прие в студеното си лоно
все още пълно със живот божественото
семе – от небето покапало надолу.
И тогава от разпенената морска шир изплува
чудо невиждано и страховито,
величавата свещена Афродита,
със  любовни сладости дарена.
Ала и сърпът, който бе разпръснал тук
на бога мъжествеността, и той
в морето предстоеше плод да създаде.
И тъй, Афродито на островите, с крин
и роза увенчана, със сладости дарена,
Керкира, от Урановата кръв ти си родена.
Какво бихте казали в заключение на нашите читатели за този много коментиран и двусмислен женски митологичен образ?
Архетипът на Афродита Анадиомена и неговите многобройни проявления в литературата, скулптурата и живописта са тема почти без край. Това кратко пътешествие по следите на китерската богиня имаше за цел да покаже (за пореден път) безграничната способност на мита да се преобразува и да произвежда нови смисли, да изгражда нови смислови комплекси. Бих завършила с думите на Карл Керени, които много хубаво обобщават присъствието на мита в нашия свят: „Митологията, както и отрязаната глава на Орфей, продължава да пее дори отвъд смъртта”.

 

Категории: Афродита Венера гръцка митология древногръцка богиня на любовта Лоренцо Мавилис Ангелос Сикелианос Дионисиос Соломос
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus