Галерия

1

Степента на прием във всяка общност, солидарността или не на местните общества, на властите и на църквата, възникването на съпротивително движение по места, хуманността на представителите на германските власти в някои региони – всички те са изиграли ролята си в спасението или не на евреите. Но нацистката машина е била много силна, за да бъде спряна от отделни опити, а сътрудничещото на окупаторите гръцко правителство от онова време и различните му представители не са предприели общи политически действия за решаването на проблема по две причини: От една страна, защото не са имали политическия опит да изработят такъв план и от друга – не са имали такова намерение, въпреки че това е касаело евреи – гръцки граждани. Тук прозира и някакъв политически избор във връзка с използването на имуществото на евреите.

Изследвани ли са в дълбочина личните истории на евреите, които са били изпратени в концентрационни лагери?

Ще се опитам да направя едно обобщение, без да бъда изчерпателна. Опитите на международно ниво започват през 80-те години на 20-ти век. Документалният филм “Шоа” (Shoah) на Клод Ланцман е едновременно прелом в описа на устните свидетелства за Холокоста и предложение за разглеждане на историята му „от долу нагоре”, т.е. на социалната история. В гръцката библиография Одет Варон – Вашар и Рика Бенвенисте представят много обстойно как плахото начало на интерес към темата бе поставено през 80-те години след публикуването на първите свидетелства за събитията. През 90-те години станахме свидетели на истински бум на интерес както към издаването на книги, съдържащи лични истории на хора, така и към книги, описващи историческите събития. Автори на най-стойностните трудове са Франгиски Абадзопулу и покойният Алберто Нар.

През последните години тече системен опит за систематизиране на устните разкази на гръцките евреи от страна на Групата за изследване на историята на евреите в Гърция, който се провежда в рамките на изследователска програма на фондация Лацис. Задачата им е да опишат и архивират видео и аудио материали, съдържащи свидетелства и създаването на база данни на адрес: http://gjst.ha.uth.gr/el/theproject.php. Става дума за поне 800 записа. Основните аудиовизуални архиви, в които са запазени свидетелства на оцелели от Холокоста гръцки евреи са Архивът за устни свидетелства на Еврейския музей в Гърция, Архивът за устни свидетелства на факултета по история, археология и социална антропология на Тесалийския университет , архивът Fortunoff Video Archive for Holocaust Testimonies, архивът на  Мемориалния музей на САЩ за Холокоста, архивът на фондация USC Shoah Foundation - The Institute for Visual History and Education и архивите Yad Vashem Archives.

Същевременно, в момента в Гърция тече програма по инициатива на Мемориалния музей на САЩ за Холокоста, в рамките на която много гръцки изследователи и историци записват свидетелствата на християни – съграждани на евреите, които са станали свидетели на депортациите. Това се прави именно защото свидетелствата спомагат за спирането на линейния разказ, предлагат алтернативни интерпретации и поставят техните заключения под съмнение, като запазват колебанията.

Как стоят нещата с имуществото на гръцките евреи от тогава до сега?

За днес ми е трудно да отговоря, тъй като не разполагам с достатъчно данни.

Според регистъра на имотните декларации от 1943, като не трябва да изключваме вероятността от наличие на недекларирани данни, движимото и недвижимото имущество на евреите е възлизало на около 11 милиарда драхми или 11 милиона английски златни лири, като имотите им са били на стойност 1 милиард драхми. Цялостния план на окупационното правителство е бил да предостави чрез Службата за управление на имуществото на израилтяните, имуществото на току-що депортираните евреи на 50 000 гръцки граждани – бежанци от различни категории. Сътрудничещото на окупаторите гръцко управление се е опитвало да подобри своя имидж в условията на продължаващата българска окупация и на нерешения проблем с бежанците, като им раздавало къщи и търговски обекти. Германските власти обаче следели заседанията на комисията и гръцките бежанци често били пренебрегвани, за да бъдат облагодетелствани сътрудници на германците или роднини на членовете на комисията. Разпиляването на имуществото на евреите продължило в различни посоки и изследването на този въпрос продължава. Темата е разработена в трудовете на автори като Стратос Дорданас, Габриела Етмекцоглу, Христос Хадзийосиф и Стела Салем, но все още не е изследвана в целостта й.

Само два дни преди оттеглянето на германските войски от Атина правителството на Йоанис Ралис издава закон, с който преобразува службата в Централна служба за ликвидиране и предоставяне на имуществото на израилтяните. Очевидно това е още един опит за легализиране на една незаконна процедура.