Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Продукт: пепел. Субпродукт: пушек.

27 Януари 2014 / 12:01:49  GRReporter
13164 прочитания

- Отликите са обосновани от манталитета, доминиращ при създаването на музеите. В Съединените Щати имам предвид големите музеи, отворили врати  почти едновременно през пролетта на 1993 „Museum of Tolerance - Simon Wiesenthal Center” в Лос Анджелес (Музей на толерантността) и „Holocaust Memorial Museum” (Мемориален музей на Холокоста) във Вашингтон. Американските музеи се отличават с тенденция към будеща изблик на емоции възстановка на трагедията, така че раната да остава отворена у онези, които носят спомени, но най-вече да бъде предизвикан емоционален шок, който ще отвори една нова „рана” у онези,  които сега ще научат за пръв път, тоест у родените след края на войната. Използваните в тях средства целят да направят посещението там незабравимо - посредством диалог, осъществяван с мултимедийни средства. Става въпрос за чисто американско преживяване: просторна зала с множество телевизионни екрани, свързани със cd-rom, с които посетителят комуникира, задавайки въпроси и отговори по темата за расизма в съвременното калифорнийско общество. Естествено е явленията расизъм и ксенофобия да занимават едно пар екселанс мултинационално общество, в което белокожите американски граждани съставляват едва 40% от населението.
От друга страна, изглежда различен манталитет прониква, както по-младия персонал в Яд Вашем, така и френския музей, който имам предвид - „Centre de Résistance et de déportation” в Лион (Център за Съпротивата и Депортацията), който днес е най-съвременният музей в Европа третиращ тази епоха. Впрочем, характерно е, че той се нарича Център, а не музей, тъй като се занимава и с изследователска работа. Счета се, че Центърът за Съпротивата и Депортацията в Лион е представителен не само за френския, но и за по-общата европейска концепция по въпроса. Центърът е насочен в равна степен към юношите, които сега трябва да научат, към хората, които имат спомени от онова време и искат да си спомнят, но и към изследователите и историците. Той постига популяризиране, което не нивелира нюансите и обикновено избягва капаните на опростенческата и манихейска реторика. Нека припомним накратко специалната тежест на града във френската история на Съпротивата, която обяснява защо един такъв музей се появява там. Лион е метрополия на южната зона, в която намира убежище френската Съпротива: накратко казано, става дума за столицата на Съпротивата. От една страна, град на Жан Мулен (1899-1943), емблематична фигура на френския Резистанс, а от друга, град където по същото време е действал, наред с другите, високопоставеният нацист Клаус Барби. Впрочем, в Лион през 1987 се състоява прословутият процес на Клаус Барби, на отговорния за депортацията на еврейската общност от Лион. Последно, но не маловажно: след осемдесетте години Лион също така се превръща в люлка на френския ревизионизъм, на “теорията“, която отрича геноцида на евреите, тъй като онзи, който я въвежда във Франция - Робер Форисон, преподава в тамошния университет преди да бъде изключен от университетската общност. И така, в тази среда с повишена чувствителност, Центърът играе ролята си също и като отговор на ревизионизма, или като непрекъсната, символична проекция на процеса срещу Барби.
Може да се каже, че американските музеи целят преди всичко емоционално шокиране, докато Центърът в Лион е насочен повече към разбиране чрез интелекта. Разминаванията, които се очертават са продукт и на различен историографски подход. Когато става въпрос за годините 1941-1945, американските музеи адресират изключително депортацията и геноцида (който в американската терминология е наречен Холокост, понятие, което неанглоезичната историография не възприема – в старозаветния му смисъл, то означава „всесъжение“, тоест, доброволна жертвоприношение чрез изгаряне - и правилно, като избира за него символното понятие Аушвиц, геноцид или Shoah). Съпротивата в различните европейски страни, както и другите аспекти на Втората световна война, не представляват подлежащ на третиране от него предмет, те остават нещо далечно, чуждо и в крайна сметка безразлично. Европейският контекст, истинското пространство, където се е разгърнала драмата, тук се явява в свит и избледнял вид. За тези музеи предмет на интерес през този исторически период представлява изключително еврейската трагедия.
Във всеки случай деветдесетте години са време през което в американското общество се пробужда чувствителността по въпроса за геноцида и изглежда той вече го засяга. Друг пример за назрелия интерес е неотдавна основаната в Лос Анжелес фондация „Спилбърг”, фондацията Шоа (Shoah Foundation), която пристъпва с бързи темпове към събирането на хиляди устни свидетелства от оцелелите навсякъде по света евреи, с цел създаването на най-големия архив от аудио-визуални свидетелства на оцелели от всички страни по света. Свидетелствата на стотици хиляди гръцки евреи от Атина, Солун, а и от по-малки градове, са включени в програмата на Фондацията през годините 1997-1998 -ма  

- Кой от двата типа музеи смятате, че е по-въздействащ и посещението в него остава по-запомнящо се?

Категории: Одет Варон Васар Холокост геноцид над евреите Солун Аушвиц нацистка окупация на Гърция
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus