Галерия

1

Полина Спартянова
    Първият и най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров е Националният природонаучен музей при Българската Академия на Науките в София. В него могат да се видят над един милион екземпляри на препарирани животни, растения и минерали, които популяризират живата и неживата природа в България и чужбина. В експозициите на най-стария български музей са включени повече от 400 вида бозайници, над 12 000 вида птици, множество земноводни и влечуги, стотици хиляди насекоми и други безгръбначни животни, както и множество костни фрагменти на различни биологични видове.
    Националният природонаучен музей е създаден през 1889 като Княжески естественоисторически музей на княз Фердинанд I, който е бил начело на българската държава от 1887 до 1918 година. Първоначално в  музея се е помещавала личната колекция от пеперуди, птици и бозайници на българския монарх, който е бил страстен ботаник, ентомолог и филателист. В продължение на 30 години Фердинанд I поема издръжката на музея със собствени средства и попълва колекциите му със ценни видове животни от различни континенти.

Със своите открития на нови видове пеперуди и растения е бил избран за член на многобройни научни дружества в Европа, както и за почетен член на Германското Орнитологическо дружество. Но музеят се развива най-интензивно под ръководството на д-р Иван Буреш, който е негов директор от 1914 до 1959 година, когато се организират множество експедиции до всички български планини и балкански страни за обогатяване на музейните колекции. В този период са открити много нови видове животни и растения от биологичния свят, които до този момент не са били обект на човешките изследвания и по този начин Националният природонаучен музей се превръща в основното звено за научни изследвания по природните науки в България.
    Днес експозицията на музея е разположена на четири етажа в центъра на София и посетителите могат да се запознаят с всеки един аспект от живата и неживата природа не само в пределите на България, но и извън нея. Първата част на природонаучната експозиция е посветена на минералите и минералогията, както и процесът на образуване на минералите. Тук витрините са съвсем нови и добре поддържани за разлика от по-голямата част на Националния природонаучния музей.

Във втората част са изложени препарирани птици и макети на земноводни, риби, фосили и други. В залата с птиците посетителите могат да се запознаят с почти всички представители на съвременните видове птици както в България, така и по света, но няма да останат с впечатлението, че изглеждат досущ като екземплярите от енциклопедиите. Голяма част от изложените препарирани птици са избелели от времето или покрити с прах поради лошата поддръжка. Попитах ръководството на музея защо за тази особенно ценна колекция, в която е изложен и Каролинският папагал, който изчезва в началото на XX в., не се полагат достатъчно грижи, те ми отговориха, че „Недостатъчният персонал е причината да не могат всички препарати да са в най-добър вид във всеки момент.”. Въпреки това въпросът ми остана без отговор, защото докато разглеждах последната част на музея и залата с насекоми станах свидетел на това как една от служителките „наглежда” залата с крака върху масата, занимавайки се със свои неща на мобилния си телефон.
    Голяма част от българските и чуждестранни земноводни, които са представени в следващата част на музея, са изложени в стъкленици, но има и макети на по-големите видове риби. Образецът на някои от земноводните вероятно е изглеждал изключително впечатляващо преди 20-30 години, но в момента е по-скоро имитация, предназначена да задоволи любопитството на най-малките посетители. В залата „Риби” могат да бъдат разгледани различните видове риби, обитаващи българските сладководни басейни и други, които са характерни за Черно море. В колекцията може да се видят и риби от Средиземно и Червено море, както и различни видове мекотели.
    Третата част на музея е посветена изцяло на бозайниците и в нея са представени различните групи на приматите, хищниците, чифтокопитните и много други от почти всички континенти на света. В тази зала експонатите са сравнително добре поддържани и се радват на най-голям посетителски интерес. Един от най-интересните бозайници е двуметровата, изправена на задни лапи, мечка от планината Рила, която през 1937 печели златен медал за най-голяма мечка на международната ловна изложба в Берлин. В тази част от музея се намира и най-новият му експонат – усурийският тигър, който е най-едрият сред подвидовете на тигъра и заедно с това е и най-големият представител на семейството на котките. Този вид е на изчезване в природата и поради тази причина от Националния природонаучен музей са положили неимоверни усилия, за да се сдобият с този експонат.
    В четвъртата част на Националния природонаучен музей са наредени експозиции с насекоми, които са много добре съхранени и систематизирани в 20 витрини. Колекцията от препарирани пеперуди е може би най-красивата от всички експозиции в музея, защото е добре запазена и техните цветове са все още ярки и пъстри, въпреки че някои са били част от княжеската колекция. Освен тях може да се видят и различни видове бръмбари и насекоми от различни части на света.
    Въпреки че Националният природонаучен музей не е сред най-добре поддържаните музеи в България, посещението му не е пълна загуба на време. За разлика от Националния исторически музей, експонатите тук са наредени като по учебник по биология и всеки един е придружен с обозначителна табелка. Различните видове и групи са сегментирани по различни признаци и историята за произхода на всяко едно семейство е разказана по разбираем за обикновения човек начин чрез отделни табели. В действителност Националният природонаучен музей не е олицетворение на някоя енциклопедия за биоразнобразието по света и у нас, но успява да предостави на своите посетители много повече информация от нея. Това е един от малкото български музеи, чиито експонати са били съхранени и предпазени от разрухата на четири войни през изминалия век. 125 – годишната история на Националния природонаучен музей говори сама за себе си, че би могла да съхрани и за бъдещите поколения своите уникални експонати, въпреки немарливото отношение на служителите към експонатите и безразличието на българската държава към природните науки и тяхното популяризиране.