Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Минималистичен Израел в средиземноморски цветове на Солунския панаир на книгата

20 Май 2014 / 10:05:42  GRReporter
6352 прочитания

Здравка Михайлова, специално за GRReporter
Солун е кръстопътен град с мултикултурна история. Населяван от различни етнически общности, неслучайно е бил наречен „Madre de Israel” (Майка на Израел).  Метрополия на сефарадското еврейство до депортацията на около 50 000-ната му общност към лагерите на смъртта през 1943, населяван от турци мюсюлмани, българи, арменци, и други народности, днес той е европейски мегалополис, пресечна точка, където си дават среща съвременните изкуства. Носещ колоритния отпечатък на миналото, съхранил паметници свидетелстващи за многонародностния му облик през вековете и за неговата градска култура, днес той има живия пулс на студентски град с няколко университети. Неслучайно именно там – в оживеното балканско средище на Термаическия залив - Международният панаир на книга всяка година събира издатели, професионалисти свързани с производството, оформлението и разпространението на книги, писатели, преводачи, читатели и др.
Тазгодишното негово единайсето издание (8 до 11 май) за пръв бе организирано от Гръцката фондация за култура, което бележи  институционалното начало на сътрудничеството и инкорпорирането под нейната „шапка” на Националния център за книгата, организацията основала панаира и поддържала последователността му в продължение на десет години. Съорганизатори на празника на книгата край Бялата кула бяха Солунският международен панаир-Helexpo, Общогръцката  федерация на книгоиздателите и книгопродавците и Солунската община.

В приветствието си при откриването на книгоизложението председателят на Гръцката фондация за култура,  професорът от университета Пандион Христофорос Ялуридис изтъкна успешната десетилетна история на книгоизложението, като отбеляза динамичното участие на гръцки и чуждестранни издатели, панаирната програма, паралелните дейности, дискусиите, поетичния фестивал, който от балкански през 2012 и 2013-та тази години вече е с разширено международно участие (България бе представена от поета Йордан Ефтимов), дискусиите за литература, хуманитарни науки и изкуство, открояващи ветрилото на културното богатство и многообразие.
„Всички тези прояви”, каза той, „са не само израз на волята на участниците за културен диалог, но са и белег за процъфтяването на гръцката култура, представляваща неизменна и видима сила на страната, противостояща на кризата и  проблемите в икономика и политическата система от последните години”. С 218 участници (издатели, културни организации, фондации, посолства, културни институти от Гърция и чужбина), сред които и 14 чужди страни, повечето от които балкански (Босна и Херцеговина, Турция, Румъния, Сърбия, Хърватска, Словакия, Германия, Индонезия, Франция, Иран, Италия, Китай (23 издатели), Корея, недоумение и съжаление буди отсъствието на България от това средище за духовно общуване; тя не бе представена нито от издатели, нито дори с общ щанд на министерство на културата, подслоняващ колективни участия, както в предишни години, а само с индивидуални участия – на Й. Ефтимов в Поетичния фестивал, традиционно организиран от Съюза на гръцките писатели, и на елиниста-преводач Здравка Михайлова в дискусията „Превеждайки гърцизма: стратегии за популяризиране на гръцка литература в чужбина с участието на 7 преводачи на различни европейски езици). Фокусна страна на тазгодишното панаирно издание бе Израел. В съобщението за печата на Националния център на книгата това участие бе окачествено като „историческо събитие, подчертаващо голямото укрепване на гръцко-израелските връзки, особено в културната сфера”.
Двете основни послания на проявите, подготвени от фокусната страна, бяха свързани с Холокоста и израелско-арабския конфликт. В срещи на живо с публиката присъстваха автори като Етгар Керет, Зеруя Шалев, Еяал Мегед, Йехуда Корен и Ейлат Негев, университетски преподаватели и академични личности като Дина Порат и Фаня Оз, а на панаирния афиш водещи бяха имената (редом с кориците на техните гръцки издания) на световно известни израелски писатели като Амос Оз, Аврам Йешуа, Давид Гросман, макар самите те да не присъстваха. Журналистът Ярон Енош (Yaron Enosh), който обожава Гърция и нейната култура, продуцент на предаване за гръцка музика, събра многобройна публика, за да сподели „Истории и мисли от Израел”. Заедно с проф. Христофорос Ялуридис, преподавател по международни отношения  в университета Пандион и председател на Гръцката фондация за култура, посланикът на Израел в Гърция Арие Мекел (Arye Mekel) участва в модерирана от Ярон Енош дискусия на тема „Перспективи и предизвикателства в Източното Средиземноморие днес: динамиката на гръцко-израелските отношения”, Известният не само в неговата страна гастроном, журналист и телевизионен водещ Гил Ховав (Gil Hovav) приготви празнична вечеря с израелски гозби, представяйки смайващата фюжън кухня на тази малка ивица библейска земя, населена от хора завърнали се в нея от четирите краища на света. На вечерята бяха поканени видни личности и политици от Солун, а Ховав представи пред сътрапезниците тънкостите на израелската кухня. С широката публика той разговаря на тема „Гастрономия и литература”.
Научихме, че в Израел има силен интерес към съвременни гръцки автори като Реа Галанаки, Лена Дивани, Костас Мурселас, един от най-известните автори на криминални романи в Европа Петрос Маркарис, Йоргос Ятроманолакис, Христос Хоменидис, Апостолос Доксиадис, Евгениос Тривизас, а претворяването на словото им на иврит става от гръцкия оригинал.
Запомнящи се бяха присъствието и разговорът с преподавателката по съвременна история Дина Порат, която ръководи „Яд Вашем” - израелския Музей и Институт за увековечаване паметта на жертвите на Холокоста. Предизвикателство за размисъл бе отговорът й към отрицателите на Холокоста, който тя нарече „огромно  християнско престъпление”, подчертавайки, че ако човек приеме тази истина, той няма друг избор, освен да преосмисли цялостно собственото си аз и оттам човечеството. А ако не я приеме, запазва непробиваем своя собствен свят и продължава да прилага същите стереотипи към евреите””.
„Журналистът от вестник „Елефтеротипия” Василис Каламарас окачестви щанда на фокусната страна като „Минималистичен Израел в средиземноморски цветове”. В отворено и достъпно от всички страни пространство, той бе с двойно лице: от едната страна бе окачен фотос от Йерусалим, а от другата бе украсен с изглед от популярен сред туристите плаж. Израел се представи като излъчваща средиземноморски аромати и цветове държава – динамична и със самочувствие. В малък – но изработен с много вкус – каталог джобен формат бяха отпечатани всички заглавия от израелски автори, появили се на гръцкия книжен пазар.
В брошурата за представянето, в присъствието и на авторите, на книгата „Israel Start Up Nation” от Дан Сенор (Dan Senor) и Сол Сингър (Saul Singer) бяха изнесени някои данни за Израел. След САЩ, Например, Израел има най-много компании регистрирани по борсовия индекс NASDAQ, повече от която и да било друга страна в света, включително от Индия, Китай, Корея, Сингапур и Ирландия. Израел държи абсолютното първенство в света по средствата отделяни за изследователска дейност и развитие. Икономиката на Израел също така бележи много бързи темпове в сравнение със средния ръст на развитите икономически страни в света през повечето от годините след 1995-та. „Дори войните неколкократно водени от Израел, не се повлияли отрицателно на икономическото развитие на тази страна. През шестте години, последвали 2000-та, Израел е засегнат не само от спукването на световния технологичен сапунен мехур, но е поразен и от най-интензивния период на терористични нападения в неговата история, както и от втората война във Ливан. При все това, дялът на Израел на световния капиталов пазар не е намалял, а се е удвоил - от 15% на 30%. А цените на борсата в Тел Авив са се движели на по-високи нива през последния ден от войната в Ливан, отколкото през първия, какъвто е случаят и след триседмичната военна офанзива в ивицата Газа през 2009, четем в брошурата придружаваща представянето на книгата.
Книгата на Сенор и Сингър се опитва да предложи ключ към таза загадка. Защо именно Израел, а не някоя друга страна? Едно възможно обяснение би могло да бъде, че несгодите и трудностите, както и необходимостта, раждат изобретателността. И други малки и подложени и живеещи във враждебно съседство или обкръжение страни, като например Южна Корея, Сингапур и Тайван, могат да се похвалят със статистически данни на развитие също толкова впечатляващи, колкото и на Израел. Но никоя от тях не е формирала такава култура на съзидателна инициативност, която да може да се сравни с Израел.
 Някои предполагат, че става въпрос за някаква изключително еврейска съставка, която действа като движеща сила. Идеята, че евреите са „умни” е дълбоко залегнала в Западния свят. Авторите споделиха, че самите те са установили това. „Когато споменавахме пред някого, че пишем книга за това защо Израел е толкова новаторска нация, доста хора реагираха с думите: „ами, много просто – евреите са умни, следователно не е изненадващо, че Израел има новаторско мислене”.  Но това, успехът на Израел да бъде отдаван на един стереотип, повече замъглява, отколкото осветлява въпросителните.
По начало идеята за една обединяваща еврейска принадлежност – било тя генетична, или културна, - изглежда най-малко приляга за една нация, която, въпреки че е малка, е сред най-хетерогенните в света. Малобройното население на Израел е съставено от седемдесет различни националности. Един еврейски бежанец от Ирак и един еврейски изселник от Полша или Етиопия нямат като общ свързващ помежду им елемент език, образование, култура и история – поне не през последните две хилядолетия. Ирландският икономист Дейвид Макуилиамз казва, че „Израел е пълната противоположност на една едноизмерена, еврейска държава... Той е монотеистичен претопяващ котел на една диаспора, всяко от мозаечните късчета на която е донесла своя култура, език и обичаи от четирите краища на света”.
Въпреки факта, че едно общо религиозно писание и предание и едно общо наследство на гонения със сигурност са от значение, в зората на създаването на Израел въобще не е било сигурно дали една нехомогенна съвкупност от населения би била в състояние да създаде функционираща държава и, още по-малко, дали тя би се отличила – повече от която и да било друга област - в колективното действие и новаторските практики.
Една от най-очакваните от публиката в Солун срещи бе тази с гръцкото издание на съвместния труд на Амос Оз и дъщеря му Фаня Оз със заглавие ”Евреите и думите” (издателство Кастаниотис).  Тя бе представена в присъствието на втората от прочутия авторски тандем. В началото й е цитирано стихотворението „Евреите” на известния израелски поет Йехуда Амихай: „Евреите не са историческо племе/ Нито племе археологическо са евреите/ Те са племе геологическо, с разломи/ и падини и разслоявания и гореща лава/ Хрониките им трябва да бъдат преброени/ по скала със различна мерна единица”. Геологическа раса – тази уникална метафора – не се отнася изключително и само до евреите. Тя би могла да предава истината и за други народи. Въпреки това, тя е ясен отглас (или в нея отеква) от работната теза на бащата и дъщерята Оз за еврейската приемственост като преди всичко текстуална. „Историческото”, етническо, генетично еврейство се състои от традиция на разломи и природни катастрофи. Тоест, представлява пейзаж на геологична катастрофа”, твърдят те. „Бихме ли могли да проследим произхода си до евреите от Галилея и римската епоха?”, задават въпрос авторите. „Едва ли. Толкова примеси кръв от прозелити, но и врагове – емблематични казаци – вероятно тече във вените ни. От друга страна, генетиците ни казват днес, че някои от нашите гени ни следват в това премеждие от доста време”. Колкото и интересно да звучи този факт, той не е сред аргументите на тяхната книга. Те поддържат тезата, че съществува еврейска линия на произход и че времевата приемственост и последователност на събитията, обуславяща чедата на Израил, може да бъде потвърдена. Но „скалата на една различна мерна единица”, която ни определя, пишат авторите, „е направена от думи. Това е и въпросът, с който са захваща тяхната книга - еврейската приемственост като предимно текстуална”.
Като доказателство те привеждат еврейският пример за събеседване между поколенията, двойките родител-син, учител-ученик Момчетата от Израилевото племе наистина влизат в досег с писаното слово на твърде крехка възраст и тази практика не е била привилегия само за заможните или облагодетелстваните. Десетгодишното изучаване на свещените писания е било задължително от три до тринайсетгодишна възраст, когато момчето встъпва в социално и биологично пълнолетие и стане член на общността. Дълг вменен на мъжкото потомство и неговите родители, целият процес често пъти е бил управляван и финансиран от общността. Интензивното учене започвало във възможно най-ранна възраст (черпели децата със сладкиши, докато изучавали първоначалното алеф-бет-гимел). „Не разполагаме с никакво историческо доказателство”, пишат авторите, „за неграмотни еврейски общности в древността или през Средновековието”.
От зората на историята евреите са се осланяли на писаните текстове. Средството, с което старинният разказ е бил предаван на младите потомци, са били книгите. Голямата история и категорическите императиви на иудаизма са били предавани от поколение на поколение върху скрижали, изписани  плочки, папируси, пергаменти и пр. ”Стани сам равин”, съветва Мишна. Равините и хората занимаващи са с учение често пъти са обект на почит в еврейската традиция, пишат авторите на ”Евреите и буквите”. Важно място в традицията заемат прочути двойки равини и техните ученици, като Хилел и Йоханан бен Закай или Акива и Меир.  
При това не става дума за затворена система на обучение – учениците са призвани един ден също да станат учители. Двойките баща-син, учител-ученик са твърде фройдистки конструкт. Еврейската традиция позволява оспорването на авторитетите и насърчава ученика да се разбунтува срещу учителя си, да не се съгласява с него, дори да го отхвърли до известна степен. Фаня и Амос Оз коментират този чисто фройдистки - доста рядък за традиционните култури – момент, като изтъкват, че до известна степен той също така представлява ключ към всеки интелектуален прогрес. „Колкото и парадоксално да звучи, в известен смисъл еврейските равини са научили света на новаторство и модерност, преподали са му урок относно ползите от конфронтативното обучение, от разбунтуването на всяко следващо поколение срещу предишното и от преосмислянето на установените традиционни истини. Предполагаме”, пише авторският тандем Амос-Фаня Оз, че Маркс, Фройд и Айнщайн биха се подписали под трите последни упоменавания”.

 

Категории: Солунски панаир на книгата Гръцка фондация за култура съвременна израелска литература Здравка Михайлова
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus