Здравка Михайлова
Специално за GRReporter
В тон с времето сред традиционните персонажи в карнавалната менажерия тази година се появиха нови злободневни образи. На сайта на традиционния маскарад в Козани четем наслов „Международен валутен разгул”. Карнавалного шествие сред традиционната архитектура от дялан камък в Димицана, Пелопонес представи ритуалната сватба за берекет, осмивайки затруднените отношения между гръцките управници и представителите на МВФ в зрелището „Сватбата на ‘Тройка’ с нашата родна Гърция (Ο γάμος του Τρόικα με την Ελλαδίτσα μας). Сред карнавалните персонажи в Ираклион крачеха и деца маскирани като евро валута с нулево покритие – носещи „щитове” с добре окръглени върху тях нули, както и тромаво движещи се, но находчиво измислили тематичния лозунг на дефилето си маскарадни образи вмъкнати в кутии за подаръци, носещи надпис „Страхувай се от даровете на МВФ”. Те бяха следвани от погребалната процесия „Жалейка за Гърция”, в която преекспонираните реакции на неутешима скръб и вдовишките вопли носещи се иззад воалетки от черен креп съвсем естествено предизвикаха залпове от смях.
Както всички по-големи градове и общината на Ираклион бе инициатор на карнавално шествие в града. Изненадата на тазгодишия фестивал във водещия общински град на остров Крит бе поканата България също да бъде представена - от кукерската група от село Бояново, община Елхово, област Ямболска. Групата е член на международна организация за народно творчество, носител е на златни медали от различни карнавални фестивали в България. На международния фестивал на маскарадните игри „Сурва 2011” в Перник тя е получила първа награда - „Златната маска”. Кукерската група бе подбрана по препоръка на етнолога Николай Сивков, член на журито на фестивала в Перник, чието всекидневие резонира с пулса на празника по време на многобройните му пътувания из страната за журиране и среща с традицията.
ВЪПРОС: Г-н Сивков, какво бе онова, с което кукерската група от Бояново успя да убеди журито, че заслужава да й бъде присъдена голямата награда на фестивала – „Златната маска”?
Николай СИВКОВ: Обичаят „Кукери” съществува в Бояново от древни времена. Маските им са уникални, на по сто години. Кукерите излизат динамично по улиците на селото в неделя преди Сирни заговезни, като избират един от тях за хаджия, който ги ръководи през целия ден. Друг от тях провъзгласяват за булка и го обличат в женска носия. Обикалят селото с рало, в който са впрегнати двама кукери. Късно следобед се събират на площада. Хаджията се качва на ралото и произнася пожелания за плодородие и берекет и празникът завършва с буйно кукерско хоро.
ВЪПРОС: Маскарадните игри съществуват в различни култури, но особено е богатството на тази традиция на Балканите. Затова и като първа стъпка към придаване балканско измерение на карнавалното шествие там, общината на Ираклион тази година за пръв път покани чуждестранна група и жребият се падна на България. Каква е дълбоката символика на празника, свързващ границата между двата свята – горния и долния, стария и новия?
Николай СИВКОВ: Кукерските карнавални игри се играят в края на зимата, на границата на отминалата година и започваща нова, когато според поверията през „мръсните дни” на Коледа този свят се слива за кратко с отвъдния и на земята сред хората идват както добри, така и лоши духове от другия свят. Те целят чрез магически танци, страшни маски, звън на бакърени клопки да бъдат уплашени и прогонени злите духове и орисници и по този начин да бъде подсигурена богата реколта през годината, здраве и берекет на хората. През тези дни от Йордановден до Поклади и великденските пости в православния календар светът се пресътворява отново като се слага край на хаоса на „мръсните дни”на прехода и се възстановява космоса – реда в Природата.
ВЪПРОС: Кои са основните персонажи в българските кукерски игри и как се разтълкуват техните основни символни жестове?
Николай СИВКОВ: Кукерите под различни местни имена - „старци”, „дервиши”, „бабугери”, „песяци” и др. - са познати предимно в Източна Тракия, в Добруджа, в Родопите. В обредите, които имат и мъжки инициационен характер участват предимно ергени. Основните персонажи в кукерската дружина са кукери, булка, зет, хаджия. Броят им се движи от 10 до 30-40 души. Кукерите се познават по обърнатите кожуси и високи гугли на главите, украсени с огледала и мъниста. Главните атрибути на кукерите освен ралото са сабята и кросното (изоморфа на фалоса), с които те докосват бездетни жени като се вярва, че по този начин те ще се сдобият с рожба. Обичаят включва два-три основни обредни момента. След обхождането на селото от къща на къща кукерите на селския мегдан извършват символичното първо „заораване и засяване” и търкалят ситото за житото като с това гадаят за плодородието на годината.
ВЪПРОС: В Ираклион кукерите от ямболското село Бояново дефилираха заедно с четири традиционни групи от различни краища на Гърция – Драмско, Козани и Верия в Македония и група от село Гергери на Крит. Какви сходства и отлики открива професионалист като вас в тези паралелни за двете страни обичаи. Как вашите познания по археоастрономия помагат за тяхното разтълкуване?
Николай СИВКОВ: Чест прави на художествения организатор на събитието от общината на Ираклион Йоргос Хиндиракис, че е успял да събере почти целия спектър на карнавалните традиции от егейския регион. За съжаление поради дъждовните климатични условия в деня на карнавала кукерите от Бояново нямаха възможност да представят обреда в цялата му пълнота. При все това шарените им високи везани маски с множество огледалца по тях, народните им носии „от едно време”, дървените им саби („калъчи”), увити с червени змии предизвикаха аплодисменти сред жителите на Ираклион. С тътена на бакърените си клопки кукерите се сляха с другите участници в фестивалния парад – „арапите” от гръцка Македония и се възприемаха като част от една обща балканска карнавална традиция. В същност това беше и целта на гостуването на групата от Източна България – да се покаже, че древната традиция на зимно-пролетните мъжки маскарадни игри на Балканите, било то в южна Гърция, в България, Македония, дори и в Румъния, не признава държавните бариери и продължава да живее и да се тачи от балканските народи без граници – в единна Европа.
Колкото и да са различни по външен вид и атрибутика, а вероятно и по ритуалите си те не се различават по същество: играят по едно и също време - от Водици до Бабинден и техните обреди и ритуали са насочени към едно и също нещо – да прогонят злото от земята и да събудят живите сили на природата. Разбира се тази сакрална цел е характерна за зимно-пролетните предвеликденски празници в цяла Гърция, както и в други европейски страни, което ги обединява като всеобща фестивална традиция, толкова широко разпространена в днешно време. Не случайно тази година за столица на фестивалните градове в Европа е избран един балкански град – Перник, където в края на януари се проведе Двайсети фестивал на маскарадни игри, а фестивалната традиция в града има полувековна история.
ВЪПРОС: Интересно бе да се види в Ираклион – град с няколковековна история под венецианско владичество синкретизмът между градското маскарадно шествие, повлияно от италианската културна традиция, и „руралните” маскаради на Балканите. След дефилето на гостите от Северна Гърция и България последва пандемониум на съвременни „карнавалисти”, маскирани като „Отчаяни домакини”, канибалски племена със затъкнати кокали в ситно къдравите коси, шестващи в ретро модели на „Фолксваген” жени-вамп, леткис от пингвини. След кукерските гугли на традицията последваха островърхи сомбреро и домино на съвременния маскен бал.... Кои „константи” на прадревните игри за берекет и плодоровие откривате вие в тях?
Николай СИВКОВ: Ако „арапите” и „кукерите” бяха представители на традиционен „селски карнавал”, то местните маскарадни групи бяха от европейски градски карнавален тип, което най-вероятно е свързано с венецианския период от история на града и живата връзка с традиционната култура на средновековна Европа. Малко време прекарахме на Крит, за да разберем дали онази другата карнавална култура – „селската” - се е запазила във вътрешноста на острова, сред овчарите и пастирите, за да прокараме паралел с древните маскарадни традиции в другите краища на балканската вселена. Все пак, запознавайки се с историята и културата на Крит, можем да направим някои съпоставки и да намерим общи моменти между критските традиции и обичаи и тези от Македония и Източна Тракия. На първо място общото отново е времето на провеждането на празника. В Ираклион и в село Бояново, в България, откъдето е кукерската група, този обичай се празнува в един и същи ден – в неделя на Месни Заговезни. В същия този ден същият този празник се празнуваше и в цяла континентална и островна Гърция.
ВЪПРОС: Най-очевидният паралел наблюдавахме в обичая, представен от ямболските кукери, където видяхме персонажи маскирани като „вол” и „орач”, и този от село Гергери на Крит, където също дефилираха двама запрегнати в хомот мъже следвани от орач с рало.
Николай СИВКОВ: Кукерският празник съдържа ритуали, които имат космогоничен характер, например символичното разораване и търкалянето по мегдана на ситото за жито, с което „хаджията” - царят на кукерите, засява разораната бразда. Върху българските коледни обредни хлябове този обичай на свещеното разораване е представен с образа на рало или орач с рало – изображение на небесния орач Орион. В микенските текстове Орион е известен като съзвездие Брадва (labris). Един от символите на Великата богиня-майка на Крит е лабрисът – двуострата ритуална секира. Същата секира (брадва) като символ на Орион, се среща в Тракия и Скития. На други места, в Гърция и Македония, актът на свещеното разораване е получил развитие в фалическия култ, като в Тракия при кукерите фалически смисъл имат и кросното и сабите-калъчи. Орион е многолик, но като символ на сила, оплождаща Природата (Великата богиня-майка), той е единен в представите на всички балкански народи.
ВЪПРОС: Крит е място, където се е зародила една от най-древните цивилизации на европейския континент – критско-минойската. Кръстопътното разположение на острова логично обединява елементи от източни и западни култове. Кои от тях бихте откроили?
Николай СИВКОВ: Остров Крит от памтивек е свързвал културите на Изтока и Запада. През вековете там е надделял моделът на западноевропейски градски карнавал, а споменът за лабриса-Орион и за свещения брак на Небето и Земята около пролетното равноденствие, е останал на периферията на културната памет като полузабравен архаичен спомен. С времето митът за небесния войн-орач е изгубил своята актуалност. Отдавна никой не се вглежда в звездното небе, за да види там божествена картина на пресътворението на света, а и самата тази картина се е променила значително с времето, но спомените за далечните епохи от развитието на човешката цивилизация са останали в обреди и ритуали, в оскъдните реквизити на първоначалния мит.
Кукерите от Бояново, с хомоти на шия прокарващи с рало първите три символични бразди по време на ритуала на свещеното оране, не напомнят ли на съвременния зрител или участник в карнавала за критския получовек-полубик, Минотавъра от Лабиринта, впрегнат като тях в космическото рало на Небесния Орач – Орион? Или пък „арапите” от северна Гърция, които слагат възглавници на гърба си под обърнатите наопаки кожуси, за да подчертаят гърбавостта си, не приличат ли с тази своя гърбавина на бикове? С „убийството” на Минотавъра в Кносос от античния герой Тезей (Орион?) свършва космическата епоха на Телеца (ІІІ хил.пр.Хр.) и в резултат на земната прецесия светът, критската цивилизация в това число, преминават в епохата на Овена (ІІ хил.пр.Хр.), но следите на култа на космическия Бик, както и на култа на лабриса-Орион остават и до ден днешен в обредните практики на народите от Средиземноморието. И може би затова никак не е случайно, че днес носителите на тези „културни следи” се събират отново в Ираклион, край Кносос.
Николай Сивков е роден в Русия. Завършил е факултет Славянски филологии в Софийския университет. Понастоящем работи в Регионалния исторически музей в Перник като ръководител отдел „Връзки с обществеността”. Научните му интереси са в областта на археоастрономията и традиционната обредност, в това число и карнавалните традиции. Участвал е в международни конференции в Гърция, Унгария, Естония, Русия по тази тематика.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
