Галерия

1

Безпокоя се, защото днес гражданинът е безмълвен, онемял, безсилен, зависим, беззащитен срещу жестоката власт, решена да довърши престъплението си за разрушаване на културата, на обществения живот, на образованието, на солидарността, на любовта, на правилното в живота ни. Безпокоя се, защото дори и днес, когато преживяваме триумфа на злото, на расизма, на неофашизма, всички чакат някакъв месия да намери изход и да поведе мисълта в посока която ще промени нещата. И всички знаем, че ако не го направим ние, никакъв месия няма да се намери. Човекът на изкуството е осъден на бездействие и има същия дълг като останалите граждани да промени течението на злото.

 Говорейки до днес с посетителите на изложбата ми в Музея Бенаки, се уверих в нуждата от общуване. Произведенията, включени в изложбата, покриват 50 години и тъй като се занимавам с история, те отразяват освен личното ми пътуване и 50 години история. Чувствам, че това интересува онези, които ги виждат и не само произведенията от периода на хунтата, които имат ясна политическа идея. Личната ми изгода е, че и аз виждам за първи път последователността на картините, която идва отново и отново, всеки път с различен прочит. Тази изложба е безценен инструмент за продължението, което планирам. Връзката ми със значението на верската търпимост в Темпло е видима днес, 25 години по-късно, както със страданието на жената, в картините на насилие и разпъване на кръст, картини, които се появяват като нерешими проблеми във филмите ми. Много от тези теми и начина, по който работя върху тях, съм ги почувствал по време на дискусии със зрители и посетители.

 Подготвям нов филм с работно заглавие „Звездата на Капитала” (заглавието е от една поема на Пулиос). Харесват ми работните заглавия, „Малките въстания” първоначално бяха със заглавие „Панселинос” (пълнолуние). „Сладък спомен” имаше работно заглавие „40 часа в Сатила”. Някой път го правя и в изобразителното изкуство, това е като да определям  граници на някоя област, в която ще се движа. Започнах да пиша сценария през 2010, когато приключих с малките въстания. Занимава ме положението, в което живеем в последните години, което не изглежда да има край. Това положение е моята тема.

 Чувстваш вина срещу една толкова сериозна дума като „криза” и се отдръпваш, потопяваш се дълбоко в телевизионното кресло, готово да чуе новите думи, които наводняват мястото ти. Чувствам, че кризата на възрастта на капитализма започна в епохата на утопичното есперанто, което предшестваше евро-перспективата и днес не се движи нито напред, нито назад. 

 Названието „Ред в Хаоса” на книгата ми е като неизпълнено желание. Едно бебе определя света през погледа на майка си, влиза в една форма на ред едновременно с хаоса на живота. Някой път възрастните се плашат, когато се нарушава Редът и се губи нормалността на живота. Плаши се, защото започва да вижда лъжливите граници, в които е свикнал да живее. Изкуството има и други теми, като съжителството с хаоса, вглеждането в тъмните страни на човека. Често дава и нови тълкувания на естетиката и етиката. Това ме занимава непрекъснато в изкуството, в театъра и в киното, които правя и това се опитах да развия в книгата си.

 Редактор на изданието е поетесата Мария Лаина, а двата увода са на Пепи Ригопулу и на Манос Стефанидис.

 Музей Бенаки

Политирио Пиреос 138

Четвъртък, неделя: 10.00-18.00, Петък-събота: 10.00-22.00, понеделник, вторник, сряда:затворено

Тел..0030 210 3453111-факс: 0030 2103453743