Агнешко с грах, туршия от патладжанчета, саздърма, но и колива за „поменуване” на напусналата и двамата любовници заради трети тяхна богиня Нана, са включени в менюто на Стайкос. В екранната му версия то е поверено на дебютиращия в игралното кино режисьор Василис Целеменгос, с успешни изяви на телевизионния екран (“Затвори очи”). Сценарият на Мария Пауел акцентира върху играта на еротичните страсти и кулинарното съперничество. Двама различни партньори споделят зашеметяващата Нана, а вкусовете и миризмите са мобилизирани като афродизиак в паралелните връзки между тях.  
Дамоклис (Георгиос Хорафас) е прочут шеф с международна кариера, естет в готварското изкуство, собственик на ресторант за гурмети в Атина. Димитрис (К. Маркулакис) е моряк и корабен готвач. Общият обект на тяхната страст – ослепително красивата и капризна жена-загадка Нана (Катя Зигули), е модел позиращ в Художествената академия, живеещ с шеметни скорости по паралелни „писти”. Заложници на любовта на Нана, двамата съперници водят оспорвана борба на еротичната и кулинарната арена, а фабулата се разгръща по линията на сравняването между тях и отхвърлянето.
Двамата гръцки актьори с международна известност и бившият модел и съпруга на Сакис Рувас - Катя Зигули са лъскавата опаковка на която продукцията залага, за да привлече публиката. Но след засищащия с многопластовите си послания „Цариградска кухня” (Πολίτική κουζίνα), вдигнал високо летвата на гръцкото кино в орбитата на готварството като метафора за вкусно изживения живот, „Опасно готварство” е с привкус на „лека и непитателна закуска”. А бляскави кинопродукции, като „Голямото плюскане” на М. Ферери - екзистенциална тревога и метафора на саморазрушаването на западната цивилизация примесена чрез свръхконсуматорство, датската продукция „Угощението на  Бабет или „Шоколад” на Ласе Халстрьом си остават непостижима „европейска мечта”.