Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Епохата ни изисква книги, които поставят в центъра човека и неговото място в историята

22 Април 2011 / 18:04:38  Анастасия Балездрова
4427 прочитания


Според римския оратор Цицерон „стая без книги е като тяло без душа”. Дали древната сентенция е актуална в днешна Гърция?

В навечерието на международния ден на книгата GRReporter потърси отговора на този и други въпроси в разговор с преводача на литература от руски език Димитрис Триандафилидис. Той е превел над 50 книги на руски писатели, поети и мислители и паралелно с това е автор на стихосбирка, сборник от разкази, три сатирични книги и едно есе на тема „Тоталитаризъм и изкуство”. Главен редактор е на предаванията за имигрантските общности в общинското радио на Атина AIR 104,4 и в момента работи върху подготовката на поредица книги, посветени на преводите на произведенията на руски поети от епохата, която наричаме „Руски авангард”.

Четат ли книги хората в Гърция?

Гръцкото, както много други западни общества се разделя на две големи категории. Хората, които принадлежат към едната четат книги, а останалите не четат. Трудно е едно общество да бъде определено като общество на читатели. Но със сигурност в Гърция съществува една голяма читателска публика с голям спектър от интереси, които започват от така наречената „лека литература” и стигат до философските есета. Според статистическите проучвания за издателската дейност през последното десетилетие в Гърция годишно се издават 9500 заглавия.

Какви книги предпочитат гръцките читатели?

Според последното изследване на Националния център за книгата повечето читатели и особено онези, които предпочитат да четат литература са жени. Следователно е съвсем естествено интересът да е насочен към така наречената, неправилно според мен „женска литература”. Разбира се не трябва да подценяваме читателското поведение на мъжете, които предпочитат криминалетата, историческите и философските книги, но и литература с по-общи познания. Това, което има значение е непрекъснатото повишаване на тенденцията за издаване и четене на поетични стихосбирки. То показва възраждащия се интерес на гърците за творбите на чуждите и гръцките поети.

Икономическата криза промени ли избора на читателите?

Да, тя промени читателските интереси на гърците. Много хора търсят отговор за пътя, който ни доведе до днешното състояние. Затова виждаме да се преиздават исторически, икономически и политически есета и да се издават нови. Въпреки това литературата и поезията продължават да заемат първото място в предпочитанията на читателите. Нямаме на разположение достатъчно данни, които да показват намаление в продажбите на книги в страната през последните две години. Ако все пак се отчита някаква криза в книжовната индустрия днес, тя се дължи на несъответствията във връзките между издателските къщи и веригите за продажба на книги.

Кризата засегна ли възможността на хората да купуват книги?

Без съмнение да. И това ще бъде занапред основният критерий, който ще предопредели оцеляването на издателската дейност в Гърция. Ще оцелеят издателските къщи, които действат благоразумно и не са утежнени с изплащането на големи заеми. Това, което се очаква да настъпи в гръцкия пазар е формирането на две големи категории издателски къщи: едните ще бъдат много големи и ще издават книги за целия спектър на читателските интереси, а другите ще бъдат малки издателства, така наречените издателства – бутици, които ще издават книги за много конкретна читателска публика. В този смисъл кризата дава възможност да се оздрави на индустрията. В нея могат да се включат нови, по-стабилни финансово сили, които обичат книгата.

Вие сте преводач от руски език. Опишете развитието на руската книга на гръцкия пазар. Кои руски автори са любими на гръцката публика?

Първият допир на гръцкия читател до руските писатели датира от последните две десетилетия на 19-и век. Тогава са се появили първите книги на Толстой, Некрасов и Лермонтов. Някои от книгите са били преведени директно от руски език, а други чрез преводи от други езици, предимно от френски. Превеждането на руска литература обаче е процъфтяло през 20-ти век. Ще спомена като характерни примери блестящите преводи на творбите на Достоевски от Арис Александру, както и Мицос Александропулос, който освен богатата си преводаческа дейност ни завеща значими свои есета с тема руската литература.

Гърците обожават Достоевски, Толстой, класиците на руската литература. От друга страна, чрез театъра са се докоснали до творчеството на Чехов, Доброедов, Леонид Андреев, както и на други съвременни драматурзи. Бих направил огромен пропуск, ако не спомена руската поезия. Анна Ахматова, Марина Цветаева, Владимир Маяковски, Борис Пастернак и други поети са любимци на гръцките читатели от много десетилетия насам.

Навлезли ли са на гръцкия книжовен пазар книги на български автори и на писатели от други балкански страни?

Бих казал, че през последните 20 години сме свидетели на разцвета на творбите на български писатели и поети, както и на автори от останалите страни на Балканите. Мисля, че това се дължи на нуждата да опознаем своите съседи, но и на свободата на разпространение на идеите, която се появи в края на 20-ти век след разпаднето на авторитарните режими в балканските страни. Освен издателската дейност обаче се организират много конгреси, срещи и семинари с участието на писатели от Гърция и съседните й страни, както и тясно сътрудничество на институциите от сферата на книгата.

Какво бихте препоръчал на читателите в този период?

Трудно е да предлагаш книги. Предпочитанията на всеки читател са свързани с моралните и душевните му нужди. В момента аз чета поетични стихосбирки. Предпочитам руските поети от началото на 20-ти век. Както те тогава, така и ние сега живеем в едно време на преход, намираме се на границата между две епохи. Имаме същите търсения, въпроси, очаквания и надежди. Поезията е винаги едно сигурно убежище за хората, а когато тя е свързана и с философията можем да очакваме само добри резултати.

Кое заглавие подхожда най-много на нашата епоха и защо?

Мисля, че в днешно време най-съществени за читателите са книгите, които поставят теми за размисъл за човека, неговото място в историята и представянето на принципите, които ще му помогнат да оцелее и да не загуби своята човечност. Затова моето предложение се концентрира в главата „Великият инквизитор” от романа на Фьодор Достоевски „Братя Карамазови”. 

Категории: Двет музиЛитературакнигипреводачкнижовен пазаркризаиздателски къщи
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus