Галерия

1

Междувременно е минал през английските концлагери за комунисти в Либия, и нарушаването на закона в Атина по време на гражданската война. По-късно, през 1956 се озовава на търговските кораби, а през 1961 – във фабриките на Хамбург и Бремен. Там става и инструктор на Комунистическата партия в синдикалната организация на гръцките моряци (ОЕНЕ). Секретните документи на гръцкото консулство в Хамбург за неговата дейност изпълват цели томове. Още в един от първите документи, той е сочен като «верен член на ОЕНЕ» заедно с Петрос Лурос и «известния ръководен кадър» на организацията Георгиос Ираклидис.

Андриотис бил харизматичен агигатор. Въпреки това гръцката интелигенция, особено в Берлин, сбърчвала нос, когато чуела за него. «Не ме приемаха, защото нямах академическо образование», оплаква се той днес.

Това обаче не намалявало неговата преданост към партията. «Вярвах сляпо в партията. Когато отидох за първи път в Източна Германия, исках да целуна земята», казва писателят.

Промяната започва през 1968 с разцеплението на Гръцката комунистическа партия – той остава на страната на т.нар. „вътрешна партия“. От тогава започва процес на освобождаване, който го превръща в човек, необвързан с партии, но с либерални леви убеждения.

Андриотис винаги е знаел как да иронизира, включително и самия себе си. Това ще направи и по време на церемонията, предвидена за петък, 6 юни, на бреговете на Нормандия, в присъствието на лидерите на Съюзническите сили и на последните ветерани от дебаркирането. Този път не като вика «леко, яйцата», както на 6 юни 1944 с «Криезис», а с едно също толкова подигравателно «напред, юруш» към всички онези, които позовавайки се на «посланието на Нормандия» планират създаването на нови военни фронтове – в Украйна и в други точки от света.