Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от книгата “Нещастието да си грък” на Никос Диму

17 Юли 2015 / 14:07:24  GRReporter
8690 прочитания

-           До известна степен... В писателската професия всичко е променливо, абстрактно и многозначно. Затова като скептик търся изкупление в конкретното. От там и любовта ми към машините, котките и жените.

-           Котките?

-           Един цитат от Роидис: „Доколкото знам, за щастие или нещастие, изглежда, съм единственият човек, който, ако бъде наречен животно, няма да сметне това за обида".

-           А какво намирате в автомобилите?

-           Очарованието им за мен се крие от една страна в самостоятелността, която ни осигуряват, и от друга, в гениалната им механика - общо взето автомобилът е най-сложният механизъм, който средният човек среща през живота си. Механиката им е толкова сложна, че в цялост, освен функционалност, изразява и стил. Всеки модел има своя индивидуалност, и нямам в предвид само външния вид.

-           Общувате чрез или със компютъра си?

-           Всякак. Прекарвал съм дълги периоди затворен в мазето, изследвайки последните приложения на информатиката. Завладяваща дейност, макар и не особено творческа, поне за един писател. Може би е друга форма на самота. Но също така е и страстта ми към новото, чрез която се обновявам.

-           Има ли разнообразие в живота ви?

-           Усещам живота не като продължителност - и последователност - а като несвързана броеница от преживявания. Бих могъл да кажа, че съм живял много животи. Изпълних доста роли, влязох в труднодостъпни пространства, упражнявах различни професии, пътувах много, четох ненаситно. Израснах без лишения (освен по време на окупацията), внезапно се оказах беден и от отрицателен пак се върнах към положителен баланс. Създадох една голяма компания - и я зарязах. Усещам, че в живота ми се крият много книги. Колко ли ще успея да напиша?

-           Плаши ли ви смъртта?

-           Страхът от смъртта ме терзае. Нямам нужда от роб, който да ми напомня: memento morí. С това се е нагърбил някакъв вътрешен автоматизъм. Особено когато пиша книга. Преследва ме идеята за незавършения текст - красноречив протест срещу смъртността.

-           Нека поговорим за книгата ви „Нещастието да си грък", която ще излезе в България. Това е най-популярната ви книга, има струва ми над двайсет издания...

-           Трябва да ви кажа, че не обичам много тази книга. Тя съсипа реномето ми на духовен човек Заради огромния си търговски успех. (Смях). След нея ме смятат за популярен хуморист.

-           Но книгата не е хумористична!

-           Не е, но жертва на същото изопачаване е бил Роидис. Той беше сатирик - обявиха го за хуморист. Беше мислител - обявиха го за остроумник. Беше майстор на стила - обявиха го за журналист. Беше учител по морал - два пъти го уволниха на стари години, заради политическите му пристрастия.

-           Вие цените много Роидис, но смятате, че не е достатъчно признат в Гърция?

-           В лицето на Роидис Гърция придоби своя Волтер, но й липсват французите.

-           И все пак не сте ли доволен, че книгата ви се радва на постоянен интерес?

-           Колко години от първото издание - и все още се търси. Изглежда все още е актуална. Следователно, книгата не е сполучила. Не е поправила нищо! Гърците не се променят. Е, поне четат... Сега вече е и международен бестселър ...

-           След като преводът е пренаписване, смятате ли, че българските читатели ще се изправят всъщност пред книгата „Нещастието да си българин"?

-           Не знам, това зависи от твърде много неща. Но във всеки случай, ще имат възможност да погледнат на себе си чрез една серия от отразени, пречупени гледни точки и чрез дистанцията да получат мярка за сравнение. Защото, който познава само една страна, всъщност не познава никоя.

 

Бележка: Това интервю не се е състояло в действителност, но не е и художествена измислица. Нека бъде прието като „много свободен“ превод. Изградено е на основата на спомени от лични разговори и на (лишени от контекст и кавички) цитати от книгите на Никос Диму „От улица „ Михаил Вода” до „Сиру“, 1995 и „Новите гърци“, 1984.

 

Калина Гарелова

 

Защо пиша?

Давал съм различни отговори през живота си – според настроението и възрастта.

За да убеждавам. За да комуникирам. За да се изразя.

За да остана. (В паметта? В историята?)

За да ме признаят. За да ме познават.

Да ме обикнат.

Нищo от това вече не важи.

Пиша, защото не владея добре друга работа.

а нещо трябва да върша.

Пиша, защото писането ме упражнява, задвижва ме,

Категории: Нещастието да си грък Никос Диму Из съседската библиотека
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus