Галерия

1

Както се случва по време на всяка революция в един поробен регион, на гръцките територии също е имало различни центрове на управление. От една страна това са били традиционните сили, които са водили гръцкия народ през целия османски период. Това са били така наречените „видни личности” или „коджабаши”, тоест членовете на по-богатите семейства. Паралелно с тях са действали и хайдутите – хора, които често нарушавали законите и са били срещу всякакъв вид власт и най-вече срещу османската. След това са Фанариотите – една специфична група, съставена от много добре образовани гърци, които произхождали от квартал Фанари (Фенер – б.а.) в Истанбул. Те са имали много голям управленчески опит, тъй като много от тях са работели включително и в османската администрация. Накрая, трябва да споменем и една много специфична категория хора, които се срещат само в гръцката революция през 1821 в сравнение с въстанията в миналото. Говоря за онези радикали, които са пристигнали от Западна Европа, най-вече от Франция, но и от други страни, където е имало гръцка диаспора, носейки революционните идеи на френския Ренесанс и Френската революция. Те са действали заговорнически и се борели за създаването на гръцка държава или за една общобалканска революция.

Каква е била ролята на Църквата в освободителните борби на България и Гърция?

Съществуват много митове във връзка с ролята на Църквата във всички революции на Балканите. Преди всичко трябва да знаем, че православната религия, както в случая на Гърция, така и на България е била единствената реална константа на народите по време на османското владичество. Тя е била единственото убежище на християните. Тя е спасила и националното им съзнание, и езика. Когато избухнала гръцката революция е било много логично патриархът в Истанбул да е резервиран към нея, защото по силата на законите в империята е бил отговорен за действията на паството си пред властите. Той в никакъв случай не е искал да направи нещо, което би могло да промени към по-лошо отношението към християните.

Все пак ходът на революцията показал, че много йерарси, обикновено от по-среден и нисък ранг са взели активно участие в нея. Същото важи и за борбите на българите. Но наличието на възражения, недоразумения или съмнения е било съвсем логично, ако вземем предвид духа на епохата. Колко трудно е било за хората, които са заемали някакъв пост да подкрепят една революция.

Защо, според Вас в Гърция са се намесили Западните сили, а в България – Русия?

Русия не се е намесила само по отношение на България, но и на Гърция. Гръцката държава е създадена именно в резултат на конфликта на интереси между Русия и Великобритания. И двете големи сили са започнали да наддават в надпреварата си да спечелят новосформиращата се Гърция на своя страна.Първо бих искал да кажа, че Русия не се е намесила само по отношение на България, но и на Гърция. Гръцката държава е създадена именно в резултат на конфликта на интереси между Русия и Великобритания. И двете големи сили са започнали да наддават в надпреварата си да спечелят новосформиращата се Гърция на своя страна. Не е случаен фактът, че в Гърция е имали три официални „чужди”, както ги наричаме партии – английска, френска и руска. В руската дори е участвал военният водач на Гръцката революция Теодорос Колокотронис. Той и останалите участници в партията са разчитали на Русия, понеже тя е страна със същата религия.

В случая с България трябва да се вземе предвид и влиянието на движението на панславизма, което след 1850 е изиграло много важна роля във всички процеси в Източна Европа. Русия е искала да създаде една Голяма България, която да изиграе ролята на мост към южната част на Балканите и търсейки изход към топлите морета в Средиземноморието. Така, през 1878 със Санстефанския мирен договор и с подкрепата на Русия е създадена Санстефанска България или Велика България, която е просъществувала за кратък период от време. Нейните граници са били променени вследствие на реакция от страна на Великобритания, породена от факта, че като най-голямата морска сила по онова време е искала сътрудничество с Гърция, защото са имали общи интереси в корабоплаването.

В случая с България Великобритания не е имала подобни интереси, без това да означава, че не е обърнала особено внимание на националноосвободителните борби там, които действително са поразили английското общество. Особено след кланетата в Батак и на други места реакциите включително в британския парламент са били особено негативни към Османската империя.

След освобождението си и двете страни не включват територии, за които смятат, че им принадлежат. Как се развиват процесите на консолидиране през следващите години?

Никоя от страните на Балканите, които са били сформирани в края на 19-ти и началото на 20-ти век не е имала границите, които е смятала, че трябва да има. След създаването на държавите, във всички тях са започнали опити за постепенно включване на онова, което самите те са наричали „поробени национални територии” и са били създадени Големи идеи. Но Голямата идея на всяка от страните е противоречала на идеята на другата страна. Конфликтът се концентрирал най-вече на територията на географска Македония, която се намирала все още под османско управление и по-малко в региона на Тракия. Това предизвикало кулминация на национализма сред балканските страни, които до тогава били свързани помежду си от религията. От края на 19-ти век те са били разделени от национализма, който предизвикал много проблеми в отношенията помежду им, атмосфера на враждебност, неприятелство, съмнения и стереотипи и съответно голям брой военни конфликти, най-големите от които са Балканските войни (1912 – 1913) и Първата световна война.