А всъщност, как реши да станеш балерина?Предполагам, че още от малко момиченце като всички малки момиченца, нещо те е привлякло много силно и сигурно това не е било просто да облечеш розовата рокличка и палците... 

Много просто, от най-малка възраст с майка ми посещавахме всички балетни постановки. Започнах да уча балет на четири години в различни школи при много добри преподаватели, така че нямах проблем да бъда приета в балетното училище. През всичките девет години в Балетното училище, успоредно работих с една от най-големите български балерини от миналото – Валя Вербева, вече покойница, от която получих най-много „тайни” за балета. Самата тя освен че е учила при Ваганова в Ленинград, но беше взела и най-доброто от френската школа. По-късно вече като балерина имах щастието да работя със световно известната българска балерина Вера Кирова. За много кратко време тя ме подготви за Балетния конкурс във Варна през 1994 г. От нея можах да науча и овладея тъй наречените „тънкости на нашето изкуство”.

Добре, а при всичката тази обич към балета, как реши да спреш?  

Обстоятелствата го решиха, не аз. Всъщност, не съм се разделяла с балета. В ежедневната си работа с моите ученици аз продължавам да танцувам – всичко, което преподавам им го показвам – изтанцувам. Наистина е малко тъжно, по време на годишните концерти, когато наблюдавам спектаклите, които съм подготвила с моите ученици и да стоя зад кулисите. Но като виждам публиката с каква радост ги посреща, изпитвам удоволствие.

В момента сигурно те вдъхновяват и те мотивират различни неща. Разкажи ми за работата ти в балетното училище, коя е най-хубавата част от нея? 

В едно професионално училище безспорно най-важното е ежедневният труд. Изисква се преди всичко голяма дисциплина и отговорност. Но понеже ме питаш за най-хубавата част от работата ми, това е годишният концерт на сцената на Американския колеж в Атина – един прекрасен театър с отлична сцена и технически възможности. Не искам да пропусна и изключителната атмосфера в училището, на добротата и всеотдайността от страна на ръководството и собствениците на това учебно заведение за балетисти.  

Коя е ролята, която е най-близо до твоята чувственост и си е твоята «героиня»?  

            Най-любимият ми балет е „Жизел”. Това е една много красива история за силата на любовта, която е по-силна дори от смъртта. Не можах да я изтанцувам като цялостен спектакъл, тъй като ролята е за прима балерина, но като участник в Международните балетни конкурси във Варна имах шанса да изиграя най-красивите части от този балет. През 1990 вариация от първо действие и през 1994 година едно много красиво pas de deux от второто действие. Беше много красива сцената на Летния театър във Варна. Цялата беше в зеленина и когато притъмняваше всичко беше като истинско.  

Има ли нещо, което да ти липсва тук в Гърция?

Тук се чувствам добре – моето семейство, съпругът ми, домът ми. Не мога да кажа, че България не ми липсва! Особено моите родители. Обичам да се върна вкъщи, да си поседя с тях, както беше преди. Разбира се, да отида до Операта, да се видя с колегите.