Галерия

1

Провелите се вчера предсрочни избори в България вкараха в парламента четири партии. Според най-актуалните данни и при 96,1 на сто обработени протоколи управляващата доскоро партия на бившия премиер Бойко Борисов ГЕРБ печели 30,7 на сто от гласовете, социалистите от БСП – 27,02 на сто, партията на турското малцинство ДПС – 10,59 на сто и националистическата Атака – 7,3 на сто.  

След тези резултати много коментатори предричат политическа нестабилност, слабо правителство и скорошни избори. GRReporter се свърза за коментар с журналиста Иван Бедров.

Г-н Бедров, изненада ли Ви по някакъв начин резултатът от изборите?

Не. Резултатите от тези избори не изненадаха не само мен. Не изненадаха никого. Всеобщото впечатление след снощи е, че нищо не се е случило. Това е много странно, защото аз наблюдавам доста избори досега и почти на всички съм бил и в международния пресцентър в НДК в София, където винаги е имало очакване за някакви новини, винаги е имало “интрига”, както казваме ние журналистите. Докато снощи всичко беше предначертано. Все едно нищо не се е случило. С една голяма въпросителна защо ни беше нужно.

Как коментирате резултатите и защо смятате, че се стигна до тях?

В продължение на един месец една уникална кампания. Знам, че тази дума е клише, но в случая тя е вярна. Такава кампания никога не е имало. С много скандали, с успешни както се оказа опити да бъде убеден избирателят да не отиде до урните. Всъщност виждаме, че имахме парламентарни избори, на които са гласували половината българи. За местни избори това не е прецедент, но на парламентарни избори досега не е имало толкова ниско участие.

В същото време големите политически партии мобилизираха своите структури и организации, своя твърд електорат, както е прието да се нарича и постигнаха някакъв резултат, от който нито могат да са доволни, нито могат да са недоволни. Просто постигнаха това, което всички знаем, че могат да постигнат.

Паралелът с миналогодишните две изборни надпревари в Гърция е неизбежен. На гръцките политици им бяха нужни два тура, за да разберат, че трябва да се коалират. И правителството, което беше съставено се справя много добре с работата си, особено в сравнение с предишните еднопартийни правителства. От вота на българските гласоподаватели става ясно, че те искат да има коалиция между ГЕРБ и БСП. Виждате ли това да се случва?

Не мисля, че избирателите искат коалиция между ГЕРБ и БСП, защото поляризацията през последните няколко месеца ставаше все по-висока. Всъщност крайният резултат е, че нямаме отчетлива доминация на една политическа сила, макар и ГЕРБ все пак да е първа, но имаме покачване на резултатите на двете политически сили в сравнение с периода отпреди 2-3 месеца. Тоест, имаме такава поляризация, имаме много изострени отношения в публичната реч. Една коалиция между двете партии към момента е невъзможна. А тя няма да бъде приета и от част от избирателите и от едната, и от другата страна.

За паралела с Гърция не бих се съгласил, че има нещо общо. Някои политици лансират тезата за програмно правителство в България и анализаторите се сещат веднага за Италия или за Гърция.

Разликата е, че в Гърция имаше ясен пакет от неотложни и краткосрочни мерки и реформи, които трябва да бъдат извършени. Те бяха написани съвсем точно, дори извън Гърция.

В България ситуацията не е такава. Тук няма ясен пакет от мерки, който трябва да бъде приложен. Ситуацията е нормална. Някой трябва да получи политическо доверие, за да управлява страната. В момента обаче вървим към нестабилност. Дори и да бъде направено някакво широко правителство с БСП, ДПС и Атака, колкото и странно да звучи това, то няма как да бъде много стабилно. И това, което прозира зад всичко това, тоест общото между тези три партии е желанието за строителство на руска ядрена електроцентрала в Белене.

Какво виждате да се случва в България?

Това, което виждам е, че ГЕРБ е в пълна изолация и те са си виновни за това. Не можем да виним само конспирацията, останалите, руските интереси и т.н. Много трудно могат да убедят някого да им даде допълнителни гласове или пък да рискуват да съставят правителство на малцинството. Очевидно нещата вървят доста добре по оста БСП – ДПС и вероятно Атака. Още снощи председателят на БСП Сергей Станишев каза, че започва преговори с тези две партии. Моята прогноза е, че по-вероятно ще се стигне до правителство с участието на тези партии.

Но също така има варианти и това да не се случи или пък да се случи, но да трае много кратко, защото протестите също продължават в страната. Това означава или нови избори, или продължителна нестабилност. А полза от това ще имат само онези олигарси, които искат да отклонят България от западния път на развитие, върховенство на закона, пазарна икономика и принадлежност към НАТО и Европейския съюз.

Според вас защо десницата остана извън парламента? Защо не успя да се обедини преди изборите и щеше ли да успее да влезе, ако го беше постигнала?

Дори и да бяха заедно и да бяха влезли в парламента това нямаше да промени нищо. Тази агония, която те преживяват от повече от 10 години насам омръзна на избирателите. Не може основният въпрос да бъде дали ще влязат или не в парламента. Смисълът на съществуването на политическите партии е те да дават решения. Затова рано или късно това трябваше да се случи, въпреки че в конкретната ситуация всички казват, че би било по-добре ако бяха влезли в 42-то Народно събрание.

Но сега теренът се разчисти. Това може би е добрата новина. Защото малко или много в момента в българския парламент имаме четири разклонения на БКП. Голяма част от образованите, градски, прозападно настроени хора в България не виждат своето представителство в този парламент. В него имаме бивши членове на БКП, които са били от ниските етажи на обслужващия персонал – шофьори, милиционери и др., които са в ГЕРБ. Имаме наследници на номенклатурата, които са в БСП. Имаме някакви криптокомунисти, славянофили и националисти, каквито са в Атака и ДПС, за което се появиха достатъчно документи и всички знаем как е създадено.

Тоест смятате, че след това разчистване в България все пак ще изскочат някакви реформаторски сили, които да поемат нещата в даден момент?

Те няма как да изскочат, но хората, които имат нужда от подобно представителство могат да го направят. Разбира се, всичко зависи от това дали ще има конкретни личности на конкретното място, които да положат достатъчни усилия.

Но, пак казвам, сега теренът е чист. Докато преди това, тази 22-годишна история пречеше на всеки опит за създаване на такова ново образувание. Един беше примерно с Иван Костов, друг с Надежда Нейнски, веднъж са се скарали, след това са се сдобрили. Този латиносериал наистина омръзна на много хора и резултатът беше предначертан.

Честни и свободни ли бяха тези избори? Доколко беше манипулирано общественото мнение?

Разбирам този въпрос в две части. От една страна от чисто технологична гладна точка, като провеждане и преброяване на бюлетините. Има множество сигнали за нередности.

Но дори и да допуснем, че на много места е имало дори и фалшиви бюлетини, преправяне на протоколи, купуване на гласове, няма как процентът на манипулирания вот да бъде толкова висок, за да промени цялата картина. Разбира се, когато активността е ниска манипулираният вот се оказва доста по-решаващ.

По-големият проблем според мен е, че нямаше истинска кампания. Че средата беше отровена, че хората наистина не разбраха кой какво предлага. Че скандалите, които започнаха преди 2-3 месеца всъщност задръстиха информационния поток и не остана място да се чуят разумните предложения.

Казвам това, защото ме питахте за традиционната десница. Партиите на бившия еврокомисар Меглена Кунева и на бившия премиер Иван Костов имаха много конкретни предложения, които със сигурност представителите на малкия и средния бизнес биха искали да чуят и са очаквали някой да предложи подобни решения за тях. Само че не ги чуха, защото нямаше как да ги чуят по време на скандалите.