начална снимка: Елка Иванова
В постановката „Г-н Балкански”, която бе представена на 24-ти май в Атина, ролята на бай Ганьо се изпълнява от актьора Ивайло Калоянчев. В нея той наследи баща си Георги Калоянчев, който беляза образа на героя Алеко Константинов със своето изпълнение.
За това как е да носиш на раменете си подобно наследство и защо над век по-късно бай Ганьо продължава да вълнува публиката в България с него екип на GRReporter.
Г-н Калоянчев, защо повече от 100 години след написването им произведенията на Алеко Константинов продължават да са толкова актуални?
В произведенията му се обсъждат вечни проблеми. Бай Ганьо сме всички ние. Ако някой някъде ми каже, че в живота си поне веднъж не е постъпил като него, ще излъже. Той е взел същността на българина. Затова бай Ганьо е толкова органичен и толкова вечен.
Сега, ако трябва да кажа, че ние не сме мръднали и на йота в нашето разсъждение от тогава до днес, няма да излъжа. Затова и всичко това е еквивалентно и валидно и сега. За съжаление българинът и днес се интересува само от келепира.
Как бихте отговорил на въпроса на бай Ганьо: „С русите или с немците сме”?
Не зная защо, но в България винаги сме се делили на русофили и русофоби, непрекъснато говорим дали сме с едните и дали срещу другите.
Аз смятам, че трябва да сме си с нас. Да гледаме себе си, а не да се борим за безсмислени неща.
Наистина ли не можем без бай Ганьо?
Ами, след като 100 години не сме могли, сигурно още 100 няма да можем. Но пак казвам, думите му в края на представлението показват, че той не е толкова лош. Видно е какъв е той. Онези, които се правят на европейци, а не са, те са по-страшните. Те имат неговото мислене и лустрото на европейците.
Обикновеният бай Ганьо е лесно разпознаваем. Знаем какъв е и какво можем да очакваме от него. От другия обаче не знаеш какво можеш да очакваш.
Вие наследихте баща си в тази роля. Какво ви е дал той за нея и изобщо какво сте взел от него?
Не зная какво съм взел. Той не можа да дойде на премиерата, защото не можеше да ходи, но аз му занесох представлението на запис. И той ми каза: „Ти може да играеш по-хубаво от мен, може да играеш по-лошо от мен, но като мен не можеш”. Тоест, аз не съм се мъчил да взема нищо от него. Аз съм си аз в тази и във всички роли, които съм играл. Никога не се мъча да го имитирам, защото още навремето ми беше казал: „Недей, защото във всяко копие индигото си личи”.
Но иначе, баща ми ме е научил на труд и дисциплина. Защото актьорската професия е един нескончаем труд. Ако някой си мисли, че е много лесно и че ние излизаме просто за да изиграем нещо ей така, нека знае, че това не е вярно. Само който не се е занимавал с тази професия може да твърди това. Имам ученици, които подготвям. Когато им покажа нещо, те ми казват: „Ама ти го правиш много лесно. Виж как хубаво става”. И аз им отговарям: „Да, става, но трябва да го почувстваш, да мине през сърцето ти за да стане. Иначе не може да стане, личи си, че е фалшиво”.
Къде е мястото на ролята на бай Ганьо във вашия живот? Всъщност, бихте ли казал, че тя е ролята на живота ви? Ако не е тази, коя е, как си я представяте?
Всеки актьор би отговорил, че най-хубавата роля е в бъдещето и още не я е изиграл. Питате коя е любимата ми роля. Ако си порежем някой от пръстите еднакво ли ни боли? Така и аз обичам всичките си роли. Всичко ми е скъпо. Всичко, което съм изиграл ми е любимо.
А коя роля бихте искал да изиграете?
Знаете ли, на актьора не му е позволено дори да си го помисли.
Защо?
Защото нас ни разпределят. Аз дори не чета пиесите преди да излезе разпределението на ролите, защото може да си харесаш една роля, а в крайна сметка да ти дадат друга и ти вече да си предубеден към нея и да си казваш: „Защо ми дадоха нея, а не другата”.
А когато знаеш какво ще изиграеш, ти го четеш вече през призмата на ролята си и я обикваш. Така че, не мога да кажа какво искам. Аз може да искам да изиграя Хамлет, но сигурно не ставам за това. Всеки актьор е своеобразен и работата на режисьора е да те види и да прецени коя роля е подходяща за теб. Добрият режисьор прави точно това – добро разпределение.
Преди 30 години исках да изиграя Ромео. Но какъв Ромео щях да бъда с тегло от 100 килограма? Хората щяха да ми се смеят, когато щях да изляза на сцената.
Иначе, разбира се, че си имам любими роли и може би някога ще се случи да изиграя нещо, което съм искал много. Например, винаги съм искал да изиграя бай Ганьо, но никога не съм си и помислял, че може да стане. Просто нямаше как да си помисля, че някой ще ме извика да изиграя бай Ганьо след това, което е изиграл баща ми. Но така се завъртя животът и ето, че се случи.
След края на интервюто Ивайло Калоянчев посвети на читателите на GRReporter автограф. В него написа:
„На читателите на GRReporter желая много щастие, здраве и успехи”.