Предоговаряне на външния дълг и дори спиране на плащанията е неизбежно за Гърция. Това заяви професор Костас Лапавицас преподавател в London School of Economics. Той представи проучване върху причините и последствията от икономическата криза в страните от еврозоната, като очерта особено мрачна картина за бъдещето на Гърция. Костас Лапавицас заяви твърдо в своето представяне, че водената от правителството на Георгиос Папандреу икономическа политика на съкращения (която се прилага за стабилизиране на държавния дълг и е определена от Меморандума за финансова помощ) със сигурност ще доведе до дълбока и дългогодишна рецесия.
Задълженията на Гърция по договора за финансова помощ включват поредица от мерки, които в края на тригодишния период ще оставят след себе си една изнемощяла икономика без възможност за скорошно оздравяване, казва той. След края на подписания с МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка Меморандум външният дълг ще е по-голям, отколкото този в началото и на Гърция ще й трябват десетки години да го изплати и то само, ако си осигури среден положителен ръст на икономиката около пет на сто на година. Лапавицас обяснява, че орязването на заплатите и пенсиите, повишаването на преките и косвени данъци, в комбинация с липсата на каквито и да е стимулиращи икономиката политики, ще зароби Гърция в една неспасяема рецесия, която завинаги ще промени условията на живот в страната. Професорът пояснява, че строгите икономически мерки, заедно с повишаването на данъчната тежест главно върху средната класа на обществото, намаляват драстично потреблението. В дългосрочен план това необратимо ще доведе до дълбоко разделение на най-богатите и най-бедните социални слоеве, като доведе до изчезването на така наречената средна класа или потребителския гръбнак на страната.
В същото време страната ще остане не атрактивна за инвестиции, което блокира и възможностите й за повишаване на производителността и в частност увеличение обема на износа. Неизгодната позиция на Гърция пред международните пазари ще се затвърди и възможностите на страната за възвръщане на икономическата стабилност, ще се отдалечава постоянно като хоризонта, дори и след изтичането на договора за финансова подкрепа. Поради тази причина Лапавицас твърди, че единственият резултат от подписването на меморандума за финансова помощ е запазването на благосъстоянието на банковата система в еврозоната (в това число и в Гърция), а не реалното възстановяване на гръцката икономика.
Според него началото на проблема е поставен със самото основаване на еврозоната. Съюзът на различните европейски страни за образуването на една силна единна валута е уеднаквило стойността на валутите на страните-членки, които до вчера са имали различна тежест на международните пазари. Основно облагодетелствани от това в началото са били страните от така наречената периферия на еврозоната, като Гърция, Испания, Португалия, на които им се е дало възможност да се кредитират на почти същите нива като тези на силните икономически централно-европейски страни като Германия, Франция и др. Достъпът на страните от периферията към по-евтино кредитиране, увеличава неговия обем, казва Лапавицас, като в последните 10 години външният дълга на Гърция нараства двойно. В същото време банките от централна Европа се нагълтват с гръцки (и не само) държавни облигации. След настъпването на международната икономическа криза, европейските банки продължават да финансират по-слабите икономики в еврозоната без да се вземат допълнителни мерки.
Икономики като гръцката от своя страна се базират на консумацията, а не на производството и износа. След свиването на международната икономическа среда проблемите в страни като Гърция се оголват и пазарите показват липсата си на доверие към тях чрез увеличаването на лихвите по кредитиране. Тогава идва и разколът в еврозоната, когато с пълна яснота излизат разликите в стабилността между централноевропейските и страните в периферията. Костас Лапавицас твърди, че една от причините за тази разлика се дължи на изкуствено потисканото ниво на заплатите в Германия, спрямо производителността на държавата, което от своя страна е допринесло допълнително за спада в конкурентостта на южните страни в еврозоната.
Каквито и да са причините банковите системи във всяка държава в Евросъюза са пряко свързани една с друга, което макар и със закъснение става основната причина за създаването на Меморандума за финансова помощ. Страните от еврозоната, които притежават голям обем от обезценените гръцки облигации, чрез програмата за спасение на Гърция (Меморандума) спасяват собствените си инвестиции, а не толкова икономиката на средиземноморската страна. В същото време Лапавицас подчертава, че реформите наложени от договора с МВФ, ЕЦБ и Европейската комисия срещат голям обществен отпор в Гърция, който води до нежелани крайности като палежа на клона на банка Марфин през май месец тази година. За да се избегне най-лошият сценарий в обществено-социален план, Костас Лапавицас оценява, че най-вероятно правителството ще бъде принудено да прибегне до разсрочване на плащанията по външния дълг и не изключва дори вероятно излизане на Гърция от еврозоната.