Галерия

1

Това е място за среща на жителите на Солун, както и една от забележителностите на града. Шадраванът, намиращ се на мястото, където се срещат улиците „Егнатия“ и „Етники амина“, вчера бе обявен за паметник от Централния съвет за най-новите паметници. Мотивите на специалистите от Съвета са, че шадраванът представлява значим образец на градската среда в Солун от края на 19 век, с историческо и архитектурно значение, и доказва архитектурното развитие на града в късните години на османското владичество, а жителите го смятат за забележителност.

Шадраванът, важен елемент от градската архитектура на Солун, е неразривно свързан с последния период от османското робство и управлението на Сабри паша, когато е осъществено мащабно строителство в рамките на модернизирането на града.

Построен е в края на 19 век от бял мрамор, и включва елементи на османската и западноевропейската архитектура. Горната му част е с характерна западноевропейска форма, а обелискът напомня за египетските образци. Шадраванът има кръгла основа и се състои от три корита с полукръгла форма. В задната част на всяко корито има украса с капки, която напомня за древногръцката архитектура и неокласицизма. Водата тече между лъвски глави, елемент от народната архитектура в района.  

През последната четвърт на 19 век Солун е в центъра на реформаторски програми на Османската империя, предвид ключовото местоположение на града като търговско пристанище на източното Средиземно море.

В опит градът да бъде благоустроен и разкрасен в съответствие с европейските стандарти, Сабри паша развива бурна дейност.

Зает с прилагането на основните принципи на реформаторската програма и основните линии, посочени в императорски указ от 1863, той издава заповед да бъдат разрушени крепостните стени и да бъде построен кей. Така през 1869 византийските крепостни стени край морето са разрушени.

Властите проявяват особен интерес към застрояването на района, в желанието си да стимулират солунчани да приемат новите архитектурни идеи за мястото, в което живеят. Султан Абдул Хамид II изразил своето благоразположение, като подарил на града шадраван. Решено било той да бъде разположен на централно място, там, където булевард Хамидие срещал основната артерия на града Kelemerye Caddesi (днешната улица „Егнатия“).

Според друга версия, построяването на офицерски клубове и консулства в района правело лошо впечатление на местните жители. И за да се смекчи това впечатление турската управа решила да подобри градската среда, като построила шадравана.

Откриването на шадравана било извършено с особено великолепие. Първата копка била направена на официална церемония през март 1889. Новият площад, оформен около шадравана, щял да се превърне в център на социалния живот в града и щял да бъде наречен, неслучайно, площад „Таксим“, като едноименния площад в Константинопол.

Освен за украса, шадраванът е служел и за съвсем практични цели, тъй като тук минувачите можели да утолят жаждата си, или да напоят животните си.

С течение на времето шадраванът е споменаван с различни имена като «Изворът Хамидие», «Белият извор», «Изворът на Каламаря», «Фонтанът на булевард Цар Константин» и «Шадраванът на улица Етники Амина».

През 1936 община Солун премахва шадравана, за да бъде улеснено уличното движение, и го „захвърля“ като ненужен на стария стадион на Християнското братство на солунските младежи, а по-късно го премества на строителната площадка в общината. Това е времето, когато се разширява улица „Егнатия“. Шадраванът остава дълги години там, а някои от неговите мраморни орнаменти са разрушени.

През 1976 са намерени части от шадравана – трите мраморни полукръгли корита, една от трите подпори и основата на обелиска. Възстановяването му става възможно след проучване на архивни фотографии и турски чертежи. През 1977 шадраванът е възстановен, като почти цялата му горна част е точно копие на автентичния. На 20 юли 1977 той е поставен много близо до мястото, където се е намирал, но не на съвсем същото, заради настъпилите промени в градоустройствения план.

Днес шадраванът е една от забележителностите на града, като въпреки многострадалната си история той не е много повреден, има само малки пукнатини, следи от замърсяването на околната среда, и графити.