Трагичните митове на древните автори се завръщат в Атина, за да дадат решения на днешните проблеми

17 Август 2011 / 19:08:16 Анастасия Балездрова

3477 прочитания

Маски на Танос Воволис от постановката Молителки на Еврипид, представена в Епидавъра през 1994

Основната тема в „Персите” на Есхил е загубата, а в „Седемте срещу Тива” авторът засяга темата за предателството. Според артистичния директор на първия фестивал на старогръцката драма в Атина Янис Маргаритис, „това са произведения, които засягат и днешната ситуация, проблемите на съвременния човек и неговите проблематики. Ще бъдат представени за първи път откъси от неизвестното произведение на Еврипид „Критяните”, в което авторът засяга любовната страст, но не остава само там.

Това са произведения, които поставят темите за насилието, страха, демократичните институции, начина на действие на демокрацията и диалектичното мислене. Всички тези въпроси са свързани със съвременния човек. Живеем в един свят, който е завладян от насилие. Хората се сблъскват със страха всекидневно и съвсем естествено се запитват колко е демократично в действителност обществото, в което живеят. Доколко то е отворено, за да приеме различния човек, да приеме чужденеца, да помогне на връзката на чужденеца с местния”.

В края на може би най-напрегнатото лято и в очакване на още по-тежката есен и зима, старогръцката драма ще се завърне отново в града, в който се е родила. От 25 август до 18 септември в Атина ще прозвучат отново творбите на древногръцките автори, поставили основите на европейския театър. Преподавателят по актьорско майсторство във Висшата школа на гръцкия Национален театър Янис Маргаритис, който е режисирал постановки и в древния театър в Епидавър и преподава разказа за читателите на GRReporter за идеята за провеждането на първия фестивал на старогръцката драма и целите на неговите създатели.

Как се появи идеята за организирането на този фестивал?

Атина е родината на старогръцката драма. Всички трагедии и комедии, които гледаме през лятото в античните театри, като този в Епидавър са били представени за първи път в театъра на Дионис, в подножието на Акропола. Мисля, че по-правилният въпрос е как е възможно през всичките тези години да не е имало фестивал на старогръцката драма в града, който е родил този вид театър, който е началото и базата на европейския театър.

На какво смятате се, че се е дължала тази липса?

Не бих могъл да знам дали някой преди мен е предложил тази идея на общинските власти и как са реагирали те. Това, което мога да кажа е, че идеята ми бе приета с ентусиазъм от председателката на Културната организация на общината Анна Филини и от кмета Георгиос Каминис. Целта ни е да превърнем фестивала в едно годишно събитие и да направим Атина дестинация за един научен и културен туризъм, да привлечем хората, които се интересуват от значими духовни събития.

Кои са основните черти на старогръцката драма, която я различават от съвременния театър?

Старогръцката драма е вид театър, в който властват святостта и свещенодействието. Срещаме го дори в комедиите на Аристофан. Съвременният театър е свързан повече с всекидневието на хората, той се занимава с техните битови проблеми, независимо дали те са психически, социални или финансови. Древният театър се заема и с по-мащабни политически или социални въпроси, но основата му е свързана със свещенодействията. И, ако щете, това е един вид театър, който свързва смисъла на свещеното и божественото със социалното и политическото.

В този смисъл бихте ли казал, че произведенията от онази епоха са някак трудни за разбиране от съвременната публика?