Галерия

2

1

Танос Дзимерос е собственик на рекламна агенция. Стана известен повече в чужбина, отколкото в Гърция с писмото си до Ангела Меркел, което изпрати миналия октомври. В него той беше написал, че в страната „не съществува нито един отрасъл, който да прилича на тези в западноевропейските страни”. Както той самият разказа за GRReporter писмото е било насочено най-вече до гръцката политическа система. Отзвукът му бил голям и интересът на „нормално мислещите гърци” прераснал в движението „Пресъздай Гърция” (Димиургиа, ксана), което от декември 2011 е официално регистрирана политическа партия.

„Писмото до Ангела Меркел всъщност беше писмо до гръцката политическа система и гръцкото обществено мнение. Понеже съм човек на комуникацията знаех, че създаването на партия от Танос Дзимерос, който е известен само в своите среди, без начин да представи своите позиции нямаше да има смисъл. Исках да придобия познаваемост по някакъв начин, за да могат и останалите да разберат моя начин на мислене. Писмото бе написано и по много съществена причина. Тя беше да разкажа на Ангела Меркел това, което виждаме: Че за да излекуваш един пациент, който страда от профузни кръвоизливи не трябва да му вливаш кръв, преди да спреш кръвоизливите. Колкото и пари да бяха предвидени в първия, втория, осмия, осемнадесетия меморандум, ако тези измамници-политиците не бъдат принудени да проведат реформите незабавно всички средства ще потъват в черната дупка на корупцията. Сега, след две години неморално мъчение на гръцкия народ все още съшествуват 1 800 държавни предприятия, които бяха създадени без предмет на дейност, само за да могат политиците да назначат в тях „своите” хора. Съществуват държавни фирми, които не са функционирали от 2004. Техните служители просто ходят на работа и стоят. В периода 2007- 2010, когато вече се намирахме в разгара на кризата и фалита синдикални организации са получили финансиране в размер държавата е отпуснала на синдикални организации над 177 милиона евро чрез организацията Работнически дом, без да бъдат издадени фактури. Никой не знае къде точно са отишли тези пари. Днешните политици няма да променят това, няма да направят нищо по-различно. Ще видим какво може да стане сега, когато ще дойдат комисарите и надвиснат като Цербери в министерствата, защото ще се сблъскат с една стена на отрицание и отбрана, създадена от служители, които произхождат от партийните апарати. Сериозните държавни служители, които работят са изблъскани в ъгъла, а на отговорните места се намират всички партийни марионетки.

Написах писмото, за да покажа, че гърците разсъждават по различен от този начин. Не е случаен фактът, че то бе прието с ентусиазъм в Гърция. До момента са го прочели 150 хиляди души. Те ми изпратиха електронни съобщения с текстове като „да, нека най-после някой да каже как стоят нещата. Ако решиш да предприемеш нещо ние сме с теб”. И въпреки че гръцките медии мълчаха и не бяха разбрали нищо, на следващия ден ми се обади журналистка от големия немски всекидневник Зюддойче цайтунг, където бяха публикували интервюто на трета страница със заглавие „Другата Гърция”. Защото и чужденците са объркани. Казват си: „Тези хора толкова години получаваха толкова пари и ги пръскаха насам-натам. Не произвеждаха нищо и само консумираха. Създадоха тези задължения. Сега им опрощаваме 100 милиарда от дълга, опитваме се да въведем ред в техния дом и в замяна те викат и ни ругаят?”. Трябва да ви кажа, че на Запад няма да ни изтърпят за дълго. Понеже разговарям с хора от там, посланията от Брюксел, Берлин и Париж са, че вече не е табу идеята да ни изритат от еврозоната. Това се опитваме да спасим.

Танос Дзимерос смята, че е постигнал целта си, понеже неговото действие е било прието от много голям брой гърци. „Дори и само фактът, че опознах такива мозъци, които бележат успехи в Гърция и чужбина, хора, които се движат между Атина и Силициевата долина, правят докторати и преподават е достатъчен. Най-голямата рана на Гърция в момента е изтичането на най-здравите умове в чужбина. Повечето от моите приятели заминаха, защото не можеха да продължат тук и щяха да фалират. Защото за промените, които целим е нужно време и само от нас зависи да го съкратим. Ние сме тези, котио ще позволим на това трагично състояние да продължи през следващите 15 години или да си кажем, че ще запретнем ръкави веднага. Мога да опиша това, което е необходимо да стане, като комбинирам девизите на двете неморални партии ПАСОК и Нова демокрация: Това, което ни е необходимо е незабавно преучредяване на държавата”.

„Пресъздай Гърция” (Димиургия, ксана) е политическа партия, в която участват неполитици, представители на производствената икономика. По думите на учредителя Танос Дзимерос целта им е създаването на една съвременна, европейска Гърция, която ще се развива и просперира. „Това е другата Гърция. Това са гърците, които нямаха глас през всичките тези години, без това да означава, че те са нямали мнение и политическа позиция. Единствената разлика беше, че тези позиции не можеха да бъдат представени публично, защото комбинацията на корумпиран политик-корумпиран привърженик със съответното партийно флагче в ръце беше непобедима. Допреди няколко години беше напълно невъзможно да кажеш, че Гърция върви към фалит. Сега вече смятаме, че е време някой да излезе пред останалите и да каже истината и тя да бъде чута. Преди щяхме да бъдем просто смешни”.

Според Танос Дзимерос въпреки двете години финансов надзор Гърция продължава да се намира на ръба на опасността да фалира се дължи на факта, че „политиците, които я доведоха до това състояние се наеха да я „спасят” от фалита, като използват същия метод, т.е. измамата. Всички членове на гръцката политическа система са обикновени криминални измамници. Те просто са се научили да мамят. Лъжат европейските ни партньори, лъжат своите гласоподаватели, лъжат всичко и всички. Това е единственото, което знаят да правят. Ако не настъпи промяна в политическата система нито сега ще се появи перспектива за страната”.

Той смята, че тази промяна може да се постигне, „ако хората, които не гласуват или пускат бяла бюлетина, или гласуват за едната партия, за да накажат другата решат да дадат възможността на хора като тях, които имат вискоки познания в своите професионални области да поемат отговорността за управлението. Ние знаем много добре как да поемем един проект, какво е срок, цена, резултат. Ако приложим в управлението това огромно познание, което имаме от частния сектор, Гърция ще се изстреля напред като притисната пружина”.

В биографичната си справка Танос посочва, че е създал своята рекламна компания, като избрал името Reverse, за да изрази противопоставеността си към начина, по който работи рекламният пазар в Гърция. „Рекламният пазар в страната беше поредното затворено. Това беше петата власт, от гледна точка на факта, че с практиката да плащат на медиите, които плащаха на журналистите рекламата можеше да контролира информационния поток.  Т.е. един бизнесмен, чиято реклама върви по дадена телевизия нямаше начин да не се ползва от добро отношение на медията към него в качеството му на клиент. В допълнение законодателството улесни „мътните” сделки и това доведе до странното явление фалитът на една телевизия да доведе до фалит нейните клиенти, вместо доставчиците й. Това е нещо невиждано. Въпреки че бях един от много надеждните млади кадри с голямо влияние върху голям брой клиенти, напуснах големите рекламни фирми рано и създадох собствената си агенция, която функционира на базата на пълната прозрачност и правилното фактуриране. Затова ибрах името Reverse, за да обознача, че правя точно обратното от това, което правят останалите”.

Танос Дзимерос смята, че политиката на орязване на заплати и пенсии създава само проблеми. „Това, което ще направим ние е да създадем благоприятна среда за инвестиции. Режейки заплати и пенсии, въпреки че те наистина са високи единственото, което постигаш е да завлечеш всички граждани към бедност. Проблемът на Гърция е, че не се толерират инвестициите”. Той смята, че инвеститорите се затрудняват не от височината на заплатите, а от факта, че не може да състави дори бизнес план. „Не знае кога ще получи одобрение, какъв рушвет ще му поискат, колко документи са му нужни, къде ще го забавят. Това е една среда, която затруднява страшно много инвестициите, особено след като в съседни страни като Турция и България, а вече в Сърбия и Македония могат да намерят благоприятна за инвестициите си среда. Колкото и странно да звучи, какво ще се случи не само с държавните, но и с частните служители зависи от данъчната система и бизнес средата. Ако не се създадат условия за развитие, то няма как да дойде. Какво ще се случи, ако това не стане? Ще се бием за един пакет тестени изделия”.

Хората от „Пресъздай Гърция” знаят, че закоренелият манталитет за засилено държавно участие ще бъде премахнат трудно. „Толкова поколения израснаха с мечтата да си намерят място в държавния сектор и, за нещастие това беше всичко, което можеше да си представи един човек с недостатъчно познания, желание и способности. Затова е трудно да се изкорени този манталитет. Това е и едно от предизвикателствата за едно политическо движение, което не се опитва да потува приятелски някого по гърба. Ние не носим чувал с пари, а просто казваме, че ще трябва всички да се отърсим и да запретнем ръкави. Да назначаваш масово в държавния сектор означава не само, че лишаваш работния пазар от млад потенциал, но не позволяваш на много млади хора да са производителни. Гнилостта, която се създава в обществото надхвърля икономическите фактори. Унищожават се цели поколения, които се учат просто да не правят абсолютно нищо. Това е морално престъпление”.

„Нашето мото е, че отговорната политика може да се състои само с отговорни граждани. Ако те просто седят на дивана у дома си и на всеки четири години просто отиват, за да гласуват за някого, като ругаят предишния и след това гласуват пак за него и ругаят предшественика му, нищо добро не може да се получи. Просто не е възможно хората да не се информират, да не се запознават с позициите на политическите формации и да решават за съдбата на Гърция. Защото по този начин гласувахме за „преучредителя” на страната Костас Караманлис, който беше повече от видно, че е мързеливец. А после гласувахме за изразителя на девиза „пари има” Георгиос Папандреу, който беше очевидно човек с ниска интелигентност. Т.е. хора, които аз не бих наел дори за портиери станаха премиери. И сега се кани да застане на този пост един друг, който също изглежда доста нискоинтелигентен, не е работил нито един ден в живота си и няма никакъв авторитет в Европа. Гражданите трябва да излязат от нирвата на „какво ще ни дадете” и да започнат да мислят за това „какво ще направим всички заедно. И от частния, и от държавния сектор, и работещите, и безработните, за да създадем една обединяваща визия за тази страна. Това не може да бъде нищо друго освен работата. Всички успели хора са успели с работа, а не с назначения, протести на площад Синтагма”.

„Вчера се наслушах на глупости от типа на „Не ги е срам, трябва да отпишат този дълг”. Добре, но никой не ни е опрял пистолета до главата, за да вземем на заем толкова пари. Когато ти отписват една голяма част, не е ли нормално да искат гаранции, че ще получат останалата част? Ако върнем парите гаранциите няма да бъдат заплашени. Ако сме решили пак да ги погълнем, тогава съжалявам. Друг е въпросът, че Европа не трябваше да остави Гърция да стигне до това състояние, след като години наред беше надхвърлила всички регламентирани показатели за големината на дълга. Трябваше да предприемат мерки, а не да се усмихват на Караманлис, само защото бяха от същата партия. Трябваше да проверяват дали парите се използват за проектите. Разбира се, Европа действа на принципа на доверие между страните и не може да има контролни органи, които да проверяват дали в дадена страна не се провеждат измами. Затова нека не ни пречи, че се гласуват меморандуми и в страната идва надзорна Тройка. Понеже трябваше ние самите да съставим собствения си меморандум. Не ни е виновен Волфганг Шойбле за това, че в продължение на толкова години не създадохме имотен регистър и в резултат държавното имущество се заграбва от всеки един. Не ни е виновна Ангела Меркел, че давахме пенсии на 14 хиляди мъртъвци и никой не се сети да провери какъв е този човек, който е достигнал до възраст 112 години и ходи сам да получава пенсията си. давахме пенсии на дъщерите на държавните служители, които не са работили нито ден и заплата в размер 6 000 евро на началниците на малки провинциални гари, имайки предвид, че държавните железници ОСЕ завличат всеки ден държавата с един милион евро. Това са трагични неща, които самите ние направихме”.

Според Танос Дзимерос партиите са „механизми на измама и корупция и избавлението не може да дойде с малки поправки. Необходимо е цялата система да бъде съборена и построена отначало”. На въпроса дали е оптимист, той отговори категорично: „Аз съм боец”.