Може би за всички, които са се потили над Питагоровата теорема, ще е интересно да научат нещо за остров Самос - родното място на нейния създател. Той е най-източният гръцки остров в Егейско море. Само 1500 м. го делят от турския малоазийски бряг в най-тясната точка на пролива Микали. Отсреща се намира курортът Кушадасъ. От край време поради близостта си малоазийското крайбрежие е представлявало естественият хинтерланд на острова и до Малоазийската катастрофа през 1922 г. тези земи са били за жителите на Самос територия за търговия и разнородни дейности.
Легендата гласи, че островът бил родното място на богиня Хера. Светилището на богинята “Херейон” било най-голямото в древността. Всеки можел да потърси убежище в него. Според митологичното предание, то било построено от героя Анкей, когато се завърнал от експедицията на аргонавтите. Освен Питагор, на Самос е роден философът Епикур, както и математикът Аристарх. В древността благоприятното разположение на острова на най-важните морски търговски пътища, свързващи континентална Гърция с Изтока, и Евксински Понт с Африка и Египет му отрежда първостепенна роля сред другите гръцки градове-държави.
Столицата на острова Вати, разположена по крайбрежието на широк залив се отличава със своя местен колорит, с множеството красиви и добре реставрирани сгради в неокласически стил от края на деветнайсети и началото на двайсети век. Градът още е известен с археологическия си музей с богата експозиция от различни периоди. На острова има и няколко добре запазени манастири с ценни фрески.
Близо до светата обител “Панагия Врондиани” се намира едно от забележителните технически достижения на древността, запазено и до днес, което е отворено за посетители. Известно като “Траншеята на Евпалинос”, по името на неговия “инженер” от Мегара, то представлява подземен тунел с два входа, прокопан в скала с дължина над 1000 метра, използван в древността като водоснабдително съоръжение.
Построен по нареждане на тиранина Поликрат, при чието управление градът достига разцвет, този акведукт е истински шедьовър на инженерната мисъл, като се имат предвид примитивните технически средства, с които е бил изграден. Един от най-популярните сувенири на острова е “купата на справедливостта”. Поликрат възложил на Питагор да намери начин за справедливо разпределение на питейната вода сред робите, строящи укрепените стени на града. Питагор изобретил съд, който прелива веднага щом водата в него надвиши определено ниво. Тази “ватерлиния” била и позволеният предел за консумация на оскъдната течност. Чашата на Питагор действа на принципа на скачените съдове и на хидростатичното налягане върху стълб течност, формулиран от Паскал през 17 век.
По предложение на Международното питагорейско дружество през петдесетте години на двайсети век градчето с прозаичното име Тигани е преименувано в Питагорион. Значимостта му като предполагаемо родно място на философа-математик бе призната и от ЮНЕСКО и то бе обявено за паметник на световното културно наследство.
От 1834 г. Самос е независимо княжество с пълна вътрешна автономия, но без право да развива собствена външна политика. Този статут той получава след отказа на населението му да се подчини на решението на Великите сили, които изключват острова от границите на независимата гръцка държава след освобождаването й от османско робство. Благоприятната международна конюнктура след Балканската война дава възможност островът да се обедини с Гърция през 1913 г.
Големият му индустриален и търговски разцвет настъпва през последната четвърт на деветнайсети век. Още от древността е прочуто самоското вино. Лозята и бялото със сладка жилка мускатово вино векове наред са представлявали основен източник на доходи за Самос. През деветнайсети век самоските вина се изнасят за Триест, Ротердам, Бремен, Марсилия, Хавър, Бордо, както и за пристанищата на Османската империя като Измир, Солун, Чешме, Александрия.
Римокатолическата църква предоставя на острова привилегията да произвежда виното, използвано за Светото причастие. Марките вина “Самена”, “Селана”, ”Дориса”, “Самос нектар” са с утвърден престиж на международните пазари и изложения. Другата напитка, известна като “запазена марка” на Самос, е узото “Йокаринис”. През 1910 г. Елени Йокарини започнала да произвежда узо, известно като “Узото на вдовицата” и вече три поколения наред се спазва традиционната рецепта за неговата дестилация.
По време на Втората световна война, през 1941 г. островът е окупиран от италианците, мнозина от островитяните емигрират в Близкия Изток, а успоредно с това преселение се разгръща и мощна национална съпротива от останалото население. Съпротивата срещу режима на полковниците също е белязала Самос с присъствието на една значима за гръцката и световна поезия личност.
Въпреки че не е родом оттам, а от средновековното градче Монемвасия в Пелопонес, известният поет Янис Рицос свързва дълъг период от творческия си живот с този егейски остров. Там той живее под строг домашен арест по време на военната диктатура, установена през 1967 г. На Самос той е прехвърлен през 1968 г. от концлагера на остров Лерос, където първоначално е заточен. В селището Карловаси са написани някои от най-известните му творби, като например “Иконостас на анонимни светци”. В стремежа на гръцкото правителство да децентрализира образователните институции днес в някогашния промишлен и търговски център Карловаси се намира Математическият факултет на Егейския университет.
В село Митилинии на острова от 1992 г. действа Природонаучен музей, тъй като по мнението на специалистите районът на Егейско море се смята за неизчерпаема палеонтологична съкровищница. Вкаменелости от бозайници, живели преди 8-10 милиона години, някои от които уникални, са живи свидетелства за естествената история на европейския континент.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
