Галерия

1

Новите случаи на зарази с ХИВ и свързаните с него инфекции продължават да са сериозен проблем за здравните системи в Европа. Изследванията показват повишение в броя на новите зарази, което е признак за постоянно и продължително предаване на вируса на СПИН в много европейски страни. В същото време в почти половината от новите случаи засегнатите от вируса се намират в късен стадий. Това показва слабо прилагане на HIV - тестовете и ограничен достъп до тях.

Предизвикателствата пред Европейския съюз и системите за здравеопазване на страните-членки във връзка с разпространението на вируса бяха обсъдени на среща за информирането на медиите за европейските проекти срещу разпространението на HIV , която се проведе в рамките на гръцкото председателство на Европейския съюз в Атина.

„Повечето от гражданите на Европейския съюз, които са болни от СПИН получават необходимото лечение и в този смисъл болестта може да бъде определена като „хронична” ситуация. Можем да кажем, че вече знаем почти всичко за нея – как се предава, как може да се контролира, как може да се помогне на засегнатите от нея. Днес предизвикателството пред нас е да успеем да комуникираме информацията до определени затворени социални групи, за които въпросът стои по друг начин”, посочи Мартин Сейшел, заместник-директор на Главната дирекция „Здравеопазване и политика за потребителите” в Европейската комисия.

Той посочи, че става дума за групи, в които се наблюдава засилено предаване на вируса, понеже техните членове са изолирани и институциите нямат лесен достъп до тях. „Ако успеем да мобилизираме гражданското общество, да намерим посредници, които да създадат мостове с тези групи ще успеем да ограничим разпространението на вируса”, допълни той и уточни, че този процес трябва да се осъществи внимателно, без да бъдат нарушени човешките права на и без дискриминация и стигматизация.  

Неминуемо дискусията засегна случая с жените, които преди две години бяха заловени в центъра на Атина с обвинението, че проституират и от момента, в който са носители на вируса на СПИН представляват заплаха за общественото здраве.

Представители на гръцкото министерство на здравеопазването защитиха решението на тогавашния министър Андреас Ловердос, въпреки че в последствие бе доказано, че с изключение на една секс-работничка жените не са проституирали, а са били наркозависими. Случаят с техния арест и последвалия затвор бе представен в документалния филм на Зои Мавруди „Руини”.

Според главния секретар на министерството случаят е бил единичен и спешен и затова за решаването му е било необходимо да се издаде президентски указ. Според гръцки правозащитници обаче документът е бил задействан отново през юли 2013.

От дискусията стана ясно, че проблемът не засяга само Гърция. „В Германия и други страни също тече публичен дебат за това дали не е необходимо определени социални групи да бъдат задължавани да се подлагат на HIV – тестове, понеже представляват опасност за общественото здраве”, посочи психологът – изследовател Цветина Арсова – Нетцелман от центъра SPI Research gGmbH в Берлин.

Според  Луис Мендао от Европейската асоциация на хората, живеещи с ХИВ обаче мъжете, които избират да ползват сексуални услуги не са рискова група, след като е широко известно, че ползването на презерватив предпазва от предаването на вируса.

В интервю за GRReporter той разказа за своята борба с болестта, която започва с поставянето на диагнозата през септември 1995. „Заразих се чрез употребата на наркотици. Беше началото на 80-те години, знаехме много малко неща за СПИН, а приготвянето и употребата на наркотика в компания беше нещо като ритуал. Мисля, че по онова време повечето от заразите ставаха по този начин, предаването чрез сексуалните контакти започна доста по-късно”.

Когато лекарят му обявил диагнозата Луис се свързал с повечето от сексуалните си партньори, за да ги предупреди и да ги посъветва да се подложат на HIV – тест. „Бих могъл да кажа, че в повечето от случаите бяхме използвали презерватив, но все пак исках да ги информирам и предупредя да направят теста. Всички имаха негативни резултати. Разбира се, имаше и хора, с които бях загубил контакт и не можех да се свържа. За тях не мога да знам”.

Луис научава, че е болен в доста късен стадий и започва да приема веднага тройна комбинация от медикаменти. „Казаха ми, че без лекарства ще мога да живея шест месеца. Бях един от първите пациенти, които започнахме този вид терапия. Никое от тези лекарства не се използва днес, защото предизвикват прекалено много странични ефекти. Сега вземам по три таблетки на ден – една сутрин и две вечер. За сравнение, когато започнах вземах 32 таблетки на ден. Някои от тях заедно с храната, други – без храна и в строго определени часове по шест пъти на ден. Тогава бях задължен да организиран всекидневието си според приема на лекарствата, сега съм свободен”.

Луис е ангажиран в защитата на човешките права още преди да се зарази със СПИН. „Скоро ще се навършат 20 години от тогава. През цялото това време се стремя да бъда повече част от решението, отколкото част от проблема. Това беше едно огромно физическо предизвикателство. Не е лесно, непрекъснато трябва да внимаваш. Аз съм на 57 години, но се чувствам на 80. Имам болки, местя краката си с ръце, когато влизам в кола и други такива затруднения. Но за голямата част от хората, които започват терапията си сега нещата не са трудни. Познавам много хора, които приемат антиретровирусна терапия в продължение на 10 години и изглеждат и се чувстват прекрасно”.

В коментар относно съществуването на алтернативни методи на лечение, които се рекламират от различни източници, той подчерта, че не е запознат с алтернативен начин на лечение, който да замества антиретровирусната терапия и препоръча на пациентите да се придържат към нея, тъй като е „много резултатна и с много по-малко странични ефекти, отколкото в миналото.

Според Луис единственото резултатно действие срещу разпространението на HIV е информирането на гражданите. „Ако децата имат подходящото обучение в училище и се научат как да правят безопасен секс и да се предпазят от заразата проблемът ще бъде много близо до решението си. Ако се постигне това не са необходими никакви кампании, които струват много пари и не дават почти никакви резултати”.