Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Приватизациите в Гърция се забавиха с десетилетия и трябва да започнат незабавно

22 Февруари 2012 / 15:02:06  Анастасия Балездрова
2451 прочитания

Оползотворяването на гръцкото държавно имущество е една от водещите теми в обществения живот, особено след като страната изпадна в изключително тежко икономическо състояние. Преди година правителството на ПАСОК създаде Фонд за оползотворяване на държавното имущество, който поне до момента не е представил завидни резултати. Традиционно всеки опит за приватизация на държавно предприятие се сблъсква с острите реакции на синдикалистите, а политическата власт не показва особена воля за оползотворяването на големи държавни имоти, които пустеят.

Темата бе обект на дискусия, която организираха Гръцката фондация за европейска и международна политика, Фондацията за икономически и индустриални изследвания, консултантската агенция Kantor, организацията „Гражданско движение” и гръцкият филиал на „Прозрачност без граници”.

Управляващият директор на групата Eurobank EFG Николаос Карамузис посочи, че приватизациите в Гърция са започнали през 90-те години в една особено враждебнонастроена среда. „Днес те се провеждат в рамките на опита за структурна реорганизация на икономиката. В голяма степен бяха наложени „отгоре” и не бяха избор на политическото управление на страната”. Според него създаването на една балансирана пазарна икономика и приватизациите вече не са идеологически, а реален избор, който се налага, особено в случая на Гърция.

„Трябва да признаем, че намесата на държавата не успя да донесе нещата, които нейните привърженици бяха замислили, както и да предостави на гражданите качествени услуги. През последните 20 години държавата е спечелила от приватизации 24 милиарда евро, като основният използван метод беше издаването на акции. Той имаше за цел най-вече събирането на средства, след като в повечето от случаите държавата си запазваше контрола и управлението на приватизираните компании.

Втората характерна черта е, че политическата система, въпреки редуването на двете партии във властта, както и обществото в продължение на години бяха отрицателно настроени към приватизациите и оползотворяването на държавното имущество, с много малко изключения”.

Според Николаос Карамузис факторите, които пречат на приватизациите в Гърция са основно четири: „Налагането на един държавен интервенционистки модел на развитие на икономиката, на една клиентелистка и защитаваща интересите на определени групи система. Наличието на една враждебно настроена към частната инициатива среда, която бе подкрепена от неуспеха на бизнес начинанията през 70-те и 80-те години. Създаването на корупционни връзки между политическата система и конкретни бизнес интереси, които се радваха на привилегировани отношения с властта в големи сектори на държавния сектор. Създаването на клиентелистки връзки между политическата система и синдикалните движения в държавните предприятия, които властват в продължение на десетилетия в държавния сектор. В резултат беше създаден един клиентелистки механизъм за назначения на партийните „армии”, без никакви критерии, които на свой ред успяха да си осигурят тройно по-високи от тези в частния сектор доходи.

Приватизациите няма да успеят, ако политическата система не повярва в тях и в техния принос за развитието, а ги провежда само, защото са ни ги наложили кредиторите. Ако този политически критерий не бъде изпълнен, опасенията ми, че приватизациите ще продължат да се влачат, както ставаше до днес”.

Николаос Карамузис припомни плана „Еврика”. „Мисля, че след вчерашното решение на Еврогрупата това продължава да е интересно предложение. Да предоставим на една компания всички бъдещи приходи от концесионните договори за използването на автомагистралите и касите, които събират пътни такси. На база на тези гаранции Европейската инвестиционна банка да изготви една голяма програма за финансиране на частните фирми, партньорствата между държавния и частния сектор и големите проекти чрез банките. Това според мен е най-добрият начин да бъдат използвани доходите от тях. Така не продаваш имущество”.

Той посочи още, че стойността на всички държавни предприятия в Гърция днес не надвишава 3 милиарда евро. „Същите компании струваха 15 милиарда през 2007. Следователно, дори ако ги продадем утре, ще намалим прекалено малка част от външния дълг. Времената са много трудни за такъв вид приватизации. Освен това ще дадем повод на всички онези, които искат да попречат на тези усилия. Затова мисля, че е необходимо да свържем инвестициите с обвързването на инвеститора, че ще осъществи една конкретна програма”. Особенно проблемни според него са компаниите за транспорт, които струват на държавата огромни загуби. „Въпреки че днес тези въпроси не са в дневния ред и може да предизвикат реакции, все пак трябва да разгледаме сериозно предприемането на приватизации. Още повече, че имаме примери за това. Градският транспорт в Солун и Хания е частен. Междуградският транспорт също и това не е създало никакви проблеми на никого до днес”. Второто му предложение бе да се стимулира участието на частния сектор в предоставянето на социални услуги. „Трето, предлагам губещите държавни предприятия, за които няма интерес от страна на частници да се предлагат на работещите срещу едно евро, като държавата ще е премахнала от тях тежестта на техните задължения. И ако те не ги искат, тогава да предложим същия пакет на частни инвеститори”.

В доста по-политическото си изказване председателят на партия „Драси” Стефанос Манос разкритикува досегашните гръцки правителства за нежеланието да проведат приватизации. Той, в качеството си на министър в правителството на Константинос Мицотакис бе човекът, който започна тази политика в Гърция. В последствие обаче тя не намери последователи. Стефанос Манос заяви, че докато гръцките политици сами не повярват в тази политика и не заявят категорично пред хората увереността си, че тя е правилната, няма да може да се състои нито една от тях.

Старият политик приветства решението на финансовите министри на еврозоната за отпускането на нов помощен пакет към страната. Допълни обаче, че целта външният дълга на страната да е в процент 120,5 на сто от БВП не е достатъчен. „Това ще бъде така, ако всичко се развие по нормален начин. Но аз не смятам, че външният дълг ще бъде устойчив дори и тогава. Нека припомня, че през 2009 той беше 120 на сто от БВП и ето докъде стигнахме днес. Мнението ми е, че до 2020 трябва да има още едно орязване на дълга с цел да се стигне до стойност около 90 на сто от БВП. Тогава дългът ще бъде устойчив. За да се постигне това нашата партия предлага да жъдат уволнени не 100, а 400 хиляди държавни служители, като през 2012 те да бъдат 100, а не 15 хиляди, както се предвижда в меморандума. Единствената разлика е, че ние предлагаме през първите три години след уволнението те да получават 70 на сто от брутната си заплата, докато успеят да си намерят нова работа. Второто ни предложение е изготвянето на програма за масова разпродажба на неизползваното държавно имущество или предоставянето му на инвеститори за дългосрочно използване”. Стефанос Манос повтори своето предложение, което беше описал в интервю за GRReporter през ноември. Той подчерта, че начините за оползотворяването са много, стига държавата да реши да премахне всички спънки, които сама е поставила пред този процес.

„Преди да започна речта си бих искал да ви информирам, че съм привърженик на идеята за продажба на колкото се може по-голяма част от държавното имущество, колкото се може по-скоро. Това са неща, които бях подкрепил публично и приложих в известна степен, преди да ни го поискат от Европа”, заяви икономистът Панагис Вурлумис, който приватизира гръцкия телеком ОТЕ преди няколко години. според него целта на приватизациите не трябва да бъде просто съсредоточаването на средства, а „спасяването на националното богатство от лошото управление на държавата и предоставянето му на собственици, които ще се постараят да оползотворят и развият. Разбира се, важно е да се осигури възможно най-високата цена, но от не по-малко значение е стабилността на купувача и възможностите му да развие актива, който ще придобие”. Той също подчерта, че хората, които ще бъдат натоварени с преговорите трябва да имат пълната и безусловна политическа подкрепа. В същото време е необходимо активизиране на държавния сектор, който да отхвърли бюрократичните спънки и да спомогне за провеждането на процедурите без проблеми.

Панагис Вурлумис влезе в ролята на съветник на държавата-продавач и инвеститора-купувач. Според него оценката на предлагания обект трябва да бъде възложена на специални икономически съветници, понеже опитът показва, че държавните служби не могат да се справят качествено със задачата да го представят, така че да е съблазнителен за инвеститорите. „Ако предметът е свързан с по-специфични национални интереси съветниците трябва да бъдат двама и трябва да се позлват с доверието на държавата. Ставал съм свидетел на това как няколко продажби бяха прекъснати, понеже ги бойкотираха дори нисшепоставени служители. Когато се продава компания, свързана с общото благо, трябва да се подсигури, че инвеститорът ще предоставя услугите на конкурентни цени”. Съветът на Панагис Вурлумис към потенциалните купувачи на гръцко държавно имущество е да направят щателна проверка на предлагания актив. „Ако говорим за държавно предприятие е задължително да разследват трудовото законодателство в страната и в компанията в частност. И това, въпреки отпадането на забраната за уволнение на държавните служители. Факт е, че държавните предприятия биха могли да бъдат продадени много по-бързо и на много по-висока цена, ако се предоставяха без техните служители с право на новия собственик да назначи персонал”. В заключение той посъветва инвеститорите да не приеме условия, които го принуждават да си подели управленското право с държавата или синдикатите.

От своя страна управителният директор на Фонда за оползотворяване на държавното имущество Костас Митропулос заяви, че програмата за приватизации в Гърция ще закъснее да даде резултати, поради редица технически и прани проблеми, които съпътстват недвижимото имущество в страната. „В последно време съм преследван от няколко митове, които затрудняват моя живот. Един от тях е стойността на държавното имущество, за която всъщност не е направено никакво изследване и всичко се крепи само на надеждата и на националната гордост. Международният пазар не ни предпочита и няма да се обърне скоро към нас, ако самите ние не започнем да се държим по друг начин”.

Другият мит, според него е, че инвеститорите едва ли не образуват опашки и единственият проблем, с който се сблъскват е бюрокрацията. „Е, трябва да знаете, че инвеститори всъщност няма”, заяви той и с това си спечели учтиви нападки от останалите участници в дискусията. Костас Митропулос каза, че броят на гръцките държавни имоти се движи между 70 – 110 000, като повечето от тях са проблемни. „25 на сто от 3,5 милиона декара вече са дадени на други собственици. Не можем да вземем тези имоти обратно, понеже са налични правни отношения с държавата, които имат предимство пред приватизациите”. Отговорът на това изявление дойде от Стефанос Манос, който предложи имоти да бъдат конфискувани. „Нека тогава да видим колко от „собствениците” и с какви документи ще дойдат, за да потърсят правата си”, посочи той.

Според Костас Митропулос доходите от програмата на Фонда ще бъдат в процент 50 на сто от продажба на имоти, 35 на сто от оползотворяване на инфраструктура и 15 на сто от продажба на държавни предприятия и акции на компании с държавно участие, като целта е да бъдат осигурени 19 милиарда евро. в най-скоро време ще бъдат обявени за продажба Националната компания за природен газ ДЕПА, Управлението на националната система за природен газ ДЕСФА, 35 на сто от Националната петролна компания ЕЛПЕ, 29 държавни имоти и други сгради.

Адвокатът Стратис Стратигис обясни значението на правото върху повърхността, което бе възвърнато в гръцкото законодателство преди две години. То предоставя възможността на инвеститорите да придобият право на собственост върху повърността на един имот за определен период от време. По този начин държавата си запазва собствеността на имота, докато има приходи от него и печели от покачването на неговата пазарна цена. По време на дискусията бе посочено, че правото върху повърхността е предпочитано от западните инвеститори, докато произхождащите от Изтока предпочитат традиционната покупа на имоти.

Категории: ИкономикаПолитика приватизации оползотворяване на държавно имущество Николаос Карамузис Стефанос Манос
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus