Галерия

1

Броят на бежанците, които пристигат в Гърция пресичайки морските й граници в източната част на Егейско море е нараснал главоломно в сравнение с миналата година. От началото на 2014 до края на август в страната са пристигнали 22 089 души, докато миналата година техният брой е бил около 11 500. „Само през септември са пристигнали 8 000 души”, подчерта председателят на гръцкия клон на Върховния комисариат за бежанците на ООН Георгиос Царбопулос.

На специална пресконференция представителите на организацията посочиха, че притокът от бежанци ще продължи и през идващите есенни и зимни месеци и затова алармираха, че трябва да бъдат предприети допълнителни мерки в тяхна подкрепа.

Повечето от хората, които пристигат са бежанци, а повечето от половината бягат от войната в Сирия. Според данните на Върховния комисариат за бежанците на ООН едва 4 на сто от сирийските бежанци са потърсили убежище в Европа, като повечето са заминали за съседни на Сирия страни.

„Те пристигат в Европа чрез Гърция, Италия и отчасти Малта, но не искат да останат в тях, а да заминат към северноевропейските страни. Необходимо е да бъдат предприети действия на европейско ниво, така че тежестта от приема на бежанците да бъде разпределена между страните – членки”.

Сред предложенията на гръцкия филиал на Върховния комисариат за бежанците на ООН са: След спасението на бежанците в морето те да бъдат оставяни на различни пристанища, молбите за предоставяне на убежище да бъдат разпределени в много страни, както и да се установят алтернативни начини за законен прием на бежанците. Те могат да бъдат чрез директното преместване на хората от страната на произход, издаването на специални визи и свързване на членовете на семейства на европейска територия. Като една от най-ефикасните мерки се разглежда учредяването на европейска служба в страните, от които бежанците идват, като например Турция. Така те ще могат да внасят молбите си за убежище директно там, без да предприемат опасния преход на Егейско море.

А морското пътуване е повече от опасно. Доказателство за това са случаите на удавяне в Средиземно море, които са над 3 000 само през тази година.

От организацията обърнаха особено внимание на необходимостта от създаване на центрове на пръв прием, където бежанците се регистрират по модела на създадения такъв в област Еврос. Според тях до момента подобни центрове има само на островите Самос и Лесбос, а островите, на които пристигат бежанци са доста повече. Приетите в тези центрове остават в тях за не повече от 25 дни, по време на които се установява самоличността им, описват се хората с проблеми и непридружаваните деца, след което те ги напускат. „Но без база за по-нататъшната работа с бежанците тези центрове за прием не са достатъчни”, посочи Ариана Василаки от Върховния комисариат за бежанците на ООН.

В пресконференцията взеха участие представители на институциите, които са заети в работата с бежанците. В изказването си директорът на службата за пръв прием към министерството на обществения ред и за защита на гражданите Панайотис Никас заяви, че именно поради желанието им да заминат към Северна Европа, броят на подаващите молба да предоставяне на убежище в Гърция е малък. „В същото време Европейският съюз финансира само създаването на бази за подалите такива молби”, каза той и допълни, че прилаганото в момента европейско законодателство (регламентът Дъблин 2) не позволява решаването на проблемите. По думите му сред целите на службата е създаването на открити центрове за прием, които да приютяват всички бежанци, независимо дали са подали или не молба за убежище. Никас каза още, че опитите да бъдат създадени центрове за пръв прием на островите не винаги се приемат с добро око от местните общности, а в много случаи е трудно да бъде намерена база за тяхното оформяне.

Според представителя на Гръцката брегова охрана Георгиос Карагеоргопулос, 2014 е третата поредна критична година относно охраняването на морската граница, която е с дължина 2 200 километра и се простира от Самотраки до Кастелоризо.  Той разясни, че членовете на службата охраняват 24 часа в денонощието, като през последната година опитите на лодки с бежанци да навлязат в гръцки териториални води се провеждат през което и да е време на деня или нощта. Карагеоргопулос потвърди засилването на бежанския поток като посочи, че от 2012 до 2013 броят на откритите да пресичат незаконно морската граница на Гърция се е увеличил 10 пъти, а през периода 2013 – 2014 с още четири.

Както Никас, така и Карагеоргопулос заявиха, че ще поискат извънредно финансиране от Европейския съюз, а Бреговата охрана и съдействие на оперативно ниво чрез Frontex с цел да охраняват по-ефикасно границата и да спасяват хората, чийто живот е заплашен в открито море.

Представители на неправителствени организации, които съдействат на бежанците по островите подчертаха острата нужда от създаване на центрове за пръв прием, където те ще могат да бъдат подлагани на медицински преглед. „Днес това нито се предвижда, нито е възможно да се осъществи в съществуващите условия. Например центърът в Самос е с капацитет да приеме 285 души, но в момента там се намират 900”, заяви Апостолос Ваизис от „Лекари без граници”.

По време на пресконференцията група кюрди от сирийския град Кобани поискаха хуманитарна помощ за жителите, които го защитават от джихадистите. Техният представител Ибраим Муслим заяви, че това, което Западът трябва да направи е да помогне, така че никой от жителите на Кобани да не стане бежанец. „Никой от тях не иска да дойде в Гърция. Помогнете, така че на никого да не се наложи да дойде тук”, каза той.