Галерия

1

Така че всичко трябва да бъде много сложен и много труден баланс, за да могат да бъдат защитени обществените интереси. Проблемът с новата десница, която е представена от ГЕРБ не е в това дали те са десни или леви, а дали са демократични. Има тежки дефицити на демокрация в тяхното управление. А най-лошото е, че те не само не си дават сметка за това, а ги превръщат в свои позитиви, с които на практика ни връщат с десетилетия назад. За да може обаче хората да имат алтернатива, те трябва да видят в нея достатъчно принципност и прозрачност и тя да стъпи на добрите традиции на десницата. А независимо от критиките, на които бяхме подложени това беше управлението между 1997 и 2001. Не защото ние и самата аз съм била част от него, а защото самият факт, че България започна преговори с Европейския съюз и свали визите се дължи на колективна работа. Много пъти съм казвала, че това не е въпрос на външна, а на вътрешна политика. Колкото и да са успешни действията на един външен министър, той не би могъл да направи абсолютно нищо, ако зад себе си не е подпрян от стабилна, предвидима и сериозна вътрешна политика. Този добър опит трябва да ни дава самочувствие и кураж да продължим напред, като го развием при новите условия и с нови хора.

Но да се откажеш от корена и да търсиш варианти да събираш несъбираемото, да компилираш политици, партии, емоции, традиции – това, по мое мнение, не сработва.

Какви са личните ви планове от тук нататък? Ще се кандидатирате ли за евродепутат?

Най-вероятно ще бъда. Казвам това, тъй като в момента „Синьо единство” води разговори – много държа на думата „разговори”, а не „преговори” – в търсене на подкрепа на листа за европарламента, която по същество ще бъде представителна за идеята ни за единна дясна партия. Тази листа по същество ще бъде политическото послание и заявка за това какво смятаме, че трябва да се случи с десницата.

„Синьо единство” беше създадено като партия не за да участва в поредните политически комбинации и да прави коалиции на оцеляването с различни други формации само и само да мине бариерата, а по-скоро като знак или послание към хората за това, че около опита и добрите практики на десницата трябва да се изгради нова къща. Върху основите на сринатата сграда трябва да се вдигнат нови колони и да се построи нова къща. Тя не може да бъде както българите обичат първо една малка къщичка, после една пристройка, след това още една пристройка, допълнителен остъклен балкон и отгоре една шапчица. За да бъде солидна, за да устои на земетресенията, на ветровете и бурите тя трябва да бъде една истинска къща.

В този смисъл ние се надяваме да получим подкрепа за една такава листа. Ако я получим от неправителствени организации, отделни граждани и политически формации, нашата идея е след европейските избори, ако са съгласни те да се слеят на тази платформа и да станат съучредители на тази нова традиционна десница. Тогава аз ще бъда готова да представлявам това послание. Но в момента разговорите все още са в ход, затова е все още рано да се каже.

Как виждате политическата ситуация в Гърция? Смятате ли, че кабинетът на Самарас ще успее да се задържи до края на мандата си?

По-важното е дали правителството на Самарас ще направи необходимите и важни стъпки за възстановяването на доверието в Гърция не само на нейните партньори отвън, но и на хората към институциите в самата страна. Според мен това е предизвикателството пред правителството на Самарас.

Като страничен наблюдател, ако ме питате дали за мен е по-важно да изкара мандата си или да направи верните неща, разбира се бих казала и двете. Но ако все трябва да се избира – във всички случаи верните неща. И това бих могла да пожелая на гръцкото правителство: Да бъде твърдо в реформите. От опит знам, че това коства много, но по този начин те ще оставят името си в историята с добро. Защото понякога хората остават в историята и с лоши неща. Аз вярвам, че те имат целия шанс да докажат, че Гърция има право на една нова възможност, която да я върне там, където е била като авторитет и уважаван член на Европейския съюз.