Галерия

1

Математиката, както и философията, е наука, способна да промени всичко в живота на хората, занимаващи се с тях. Както тайнственият свят на числата, така и необятната вселена на философските идеи могат да „арестуват” онези, които се потопят в тях. Един от характерните примери е Питагор, човек, който съчетава тези две науки и оставя след себе си уникална работа, както и един мит за личността си.

Преди да стане известен заради изключителния си математически талант, Питагор вече е известен в малкото общество на Самос, където е роден. Красноречието му, прямотата, с която изразява всяка новаторска идея и голямата му откритост му печелят уважението на учителите му и на по-възрастните. Отчитайки особеностите му, Талес поема математическото образование на Питагор, който става най-добрият му ученик.

http://essetaihmar.blogspot.com

След като му предоставя всичките си познания, Талес подтиква Питагор да пътува в Египет и да се посъветва със свещениците, които биха могли да го направят „по-близък до боговете и по-мъдър от всички хора”. На 18 години, в условията на тираничен режим, ограничаваш новаторските му идеи и разширяването на знанията му, Питагор тръгва за Египет.

Перипетиите по време на пътуването, плюс всички знания, укрепват личността му. Дарбата му връзка с религията се превръща в обожание, и от математическия му талант се освобождава огромна любов към астрономията и геометрията. Египетските свещеници го посрещат с недоверие, и го въвличат в своя начин на живот, религия и учение, много по-строг от гръцкия начин. Страстта на Питагор да се учи в съчетание с уменията му бързо изтриват всички съмнения.

Завръщайки се в Самос, основава училище и се опитва да предаде знанията си. След няколко години обаче  заминава за южна Италия, за да намери нови ученици. Успоредно с това основава тайнствено религиозно и политическо братство, за което няма много сведения, и което предизвиква много реакции.

http://www.sse77.gr

Дори и в своите лекции, Питагор прави видим мистическия си ... темперамент. Не оставял никой ученик да си води бележки, забранил да задават повече въпроси и не оставил никаква част от голямото си дело да се запази в писмена форма. Нито прочутата Питагорова теорема, за която няма конкретна информация.

Все още не е известно дали Питагор открил самостоятелно или с чужда помощ известната си теорема.  Простото изречение, казващо „във всеки правоъгълен триъгълник квадратът на хипотенузата е равен на сбора от квадратите на двата катета” е доказана напълно малко преди вавилонците да направят същото.

Но докато школата му е една от най-известните на епохата, въпреки световната му слава, с особения си характер Питагор си създал много врагове. Със сигурност за това е помогнало и активното му политическо и религиозно присъствие. Като резултат на антипатиите идва унищожаването на неговата школа от опонентите му. Опитът да съчетае числата с всичко останало на планетата, както и мистичността му довежда до изгонването му от Италия.

През последните години на живота си Питагор продължава преподаването пътувайки. Славата му обаче му създава нови проблеми. Никой не може обаче да отрече огромния му принос в математиката и философията.