Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

От несбъднатата мечта за „зона на драхмата” в България, до „зоната на лева” в Гърция

09 Април 2012 / 17:04:22  GRReporter
2858 прочитания

„До вчера знаехме, че гръцките шофьори ходят в България, за да зареждат с евтин бензин. Сега научаваме, че колите им са с български регистрации”, се подчертава в статия на гръцкия всекидневник То вима. В нея авторът сравнява ситуацията след промените в България с днешната и показва как от потенциални инвеститори тогава, днес гърците от северната част на страната са клиенти в България.

В началото на 90-те години на 20 век светът се промени много бързо. Авторитарните режими в региона на Балканите падаха един след друг и тогава се появиха първите икономически имигранти в Гърция. Търговските асоциации съветваха членовете си да се насочат към фалиралите страни, които предоставяха възможности за инвестиции. Тогава започнаха и „керваните” от амбициозни инвеститори, които бързаха да открият „златото” в новото „Елдорадо”. Обезнадеждени, но авантюристки настроени  дребни и средни бизнесмени пълнеха всяка седмица хотелите в София. Повечето от тях така и не постигнаха нищо. Със съвсем малко закъснение в „играта” влязоха и големите гръцки компании. Тогава някои кръгове започнаха да говорят за „зона на драхмата”. Беше времето, когато Балканският регион бе започнал да се разделя на зони според използването на някои от силните валути – марката и долара.

От тогава до днес минаха много години. Драхмата отстъпи мястото си на еврото и България стана член на Европейския съюз. През това време в Северна Гърция се формираха много тесни връзки във съседните страни. Когато през септември 2008 се разрази световната икономическа криза и Гърция се озова в урагана на невиждана до днес финансова катастрофа пазарите в съседните страни станаха любима дестинация на хиляди гърци, заради по-ниските цени. „Лъвският пай” обаче се падна на България. Левът се е превърнал в „необходима” валута в много райони в северната част на страната. Така на мястото на мечтата за „зона на драхмата”, която бе погребана безславно преди доста години на практика се появи „зона на лева”. И тя е на път да усвои дори и малкия икономически ръст, който е останал в северна Гърция. Като главна причина за това през последните години се очертаха непрекъснато увеличаващите се данъци и най-вече ДДС и акцизите.

От другата страна на границата нещата са прости и ясни, особено що се отнася до данъците. Данъкът в България е едва 10 на сто за физически лица и фирми, а ДДС е единен и в размер 20 на сто. Освен това стойността на труда там продължава да бъде ниска. Средната заплата е в размер от 200 – 300 евро на месец и цените на стоките са аналогични. Свободното движение на стоки и услуги се определя от европейските договори. от там нататък нещата са поели по своя път. Преди няколко седмици по време на годишната си обиколка в област Тракия представител на едно от големите затрахователни дружества установи, че по пътищата се движат много автомобили с български регистрационни номера. Изненадан, попитал сътрудниците си на какво се дължи това. Те му обяснили, че много от жителите вече са предали гръцките регистрации в данъчните управления и са ги сменили с български, защото им е по-изгодно.

Първо, защото по този начин автомобилът няма да се смята като фактор за облагането им с данъци. Второ, винетките в България са много по-евтини. И трето, плащат за застраховки много по-малки суми, понеже застраховат колите в български дружества. Освен това много от тях инсталират газови уредби, понеже цената за литър в България е 0, 60 евро. Те пътуват до там и зареждат с газ или с бензин за едно евро на литър и така покриват месечните си нужди за горива. Съответно в Гърция цената на литър газ е между 0,89 – 0,92 евро, а тази на бензина е почти 2 евро.

В същото време все повече гърци предпочитат да пазаруват в супермаркети в Гърция. В статията се посочва, че през последните години Свиленград се е превърнал в търговски център на района. Дори рекламните листовки се издават и на гръцки език и се раздават в региона до Александруполи. Супермаркетите обаче не се посещават сам от граждани. Голям брой търговци на дребно купуват по-евтините стоки от България, след което ги продават в магазините си от другата страна на границата. Само в Александруполи има три магазина, оито продават български стоки. Има и други в селата на област Еврос. Председателят на Конфедерацията на гръцката търговия Василис Коркидис смята, че „тази „потребителска” имиграция, освен допълнителните проблеми, които носи на гръцкия пазар показва коко безизходна е водената досега политика”. Той предлага в конкретните райони да бъдат създадени „данъчни стимули, за да бъдат подкрепени гръцките пазари в граничните райони”.  

В същото време е впечатлителен скокът на така наречения „паралелен внос”, т.е. на продукти, които не се внасят по законен път. През 2010, когато акцизът на алкохолните напитки бе рязко повишен, представител на голяма компания за внос на алкохол забелязал, че докато износът към България се повишавал продажбите в северна Гърция спадали. Когато проучил случая установил, че една значителна част от износа му към България бил внасян обратно в Гърция от търговци на едро, което на свой ред водело до загуби на данъци от държавата. Ситуацията е подобна и с други продукти, пише вестникът, с една-единствена разлика: че качеството на много стоки е по-ниско от това на продаваните в Гърция, независимо, че принадлежат на една и съща марка. Това явно не прави впечатление на никого в днешните икономически условия, пише авторът на статията.

Категории: Икономика компании България Гърция данъчно облагане горива супермаркети
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus