Галерия

1

Полина Спартянова
    Според  годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за борба с трафика на хора за 2013 България остава в група 2 за тридесета поредна година, заедно с Гърция, която според същия доклад е  страна за транзитиране  и крайна точка, и в по-ограничени случаи- източник на жени и деца, жертви на трафика на хора и принудителен труд. Въпреки че българското провителство полага значителни усилия по отношение на минималните стандарти за премахване на трафика на хора, повечето получени присъди през изминалата година за трафик на хора с цел сексуална и трудова експлоатация са условни. През 2013 85 души са осъдени в България за трафик на с цел сексуални услуги, като 55 от тях са получили условни присъди, а останалите 30 ще лежат в затвора от 3 до 10 години. Според данни на Евростат от началото на 2014 България продължава да бъде водеща страна на произход и транзит за жертви, като основни страни на дестинация за жертвите през 2013, включително непълнолетните, са били държави от западна Европа като Германия и Холандия, а също и такива като южната ни съседка Гърция, където преди няколко месеца избухна скандал около  русия ангел Мария.
    Според Добряна Петкова, която е главен експерт в Националната комисия за борба с трафика на хора и работи постоянно със жертви на трафиканти, има две  основни причини за задълбочаващия се проблем с трафика на хора от България: социални и политически. Социалните фактори са свързани предимно с бедността на хората, които обикновено стават жертви и липсата на информация за това какви са безопасните начини за мигриране от едно място на друго, без значение дали ще е с цел работа или престой за определено време. Според експерта най-уязвимата социална група в обществото е тази на по-ниско образованите граждани и на тези, които живеят изолирано в гетата на българските градове.
    Възрастовата група на по-младите хора, които са в този етап от живота си, когато се влюбват и завързват приятелства, също се смята за по-лесно уязвима от експертите, тъй като младежите могат лесно да бъдат подведени. Добряна Петкова е на мнение, че политическите фактори също играят голяма роля в проблема с трафика на хора от България, защото политиката на всяка една държава определя как се чувстват хората в нея и дали те са подтикнати от начина си на живот да търсят по-добри начини за препитание на друго място.
    Отделно проблемът идва и от страните-дестинации на трафика на хора, в които има търсене на хора в три основни направления – бебета, жени за проституция и евтина работна ръка, тъй като те създават условия за развиване на проблема. Според главния експерт към Националната комисия за борба с трафика на хора мерките, които се предприемат за превенцията на този проблем, трябва да се взимат на време не само от държавата на произход на трафикираните хора, но и от държавата, която е определена за тяхна крайна дестинация. „От Гърция например, като съседна страна на България, постъпват по-голямата част от сигналите в нашата администрация, тъй като там има постоянно търсене на евтина работна ръка.” каза Добряна Петкова в интервю за GRReporter.
    Националната комисия за борба с трафика на хора има за цел да определя и ръководи прилагането на националната политика на българската държава и стратегия в областта на противодействието на трафика на хора, като организира и координира взаимодействието между отделните ведомства и организации по прилагането на закона. Комисията се занимава и с организирането на различни превенционни дейности, целящи информираността на широката общественост по проблемите, свързани с трафика на хора. Отделно предлага обучение на различните видове специалисти, които работят по проблема, за да могат да подхождат адекватно към постоянно развиващите се стратегии на трафикантите.
    Според Добряна Петкова ключът за превенцията на трафика на хора от България е в координирането между различните институции на държавите, които са засегнати от този проблем, като от много важно значение е синхронизирането на законодателството на всяка една от тях с европейското. Експертът е на мнение, че държавите-членки на Европейския съюз трябва да изготвят обща стратегия за справяне с проблема с трафика на хора на базата на обмена на опит и различни практики във всяка една страна. „Без координация и ясно сътрудничество между държавите няма как да се реши проблемът с трафика на хора. Трафикантите са много по-организирани от институциите и отделно разполагат с повече материални средства.” допълни Добряна Петкова.
    Тя даде пример с доброто международно сътрудничество на държавите от централна и източна Европа, в това число и Гърция и България, които са се обединили около проекта VICTOR (Victims of Child Trafficking – Our Responsibility) и работят по превенцията на трафикирането на деца. В проекта са включени както публични институции от държавите бенефициенти, така и неправителствени организации, които работят заедно с цел да идентифицират, защитят и подпомогнат жертвите на трафика на хора. От гръцката държава партньор по проекта е фондацията „Усмивката на детето”, в чиито домове се настаняват изоставени или малтретирани деца, а от българската – център „Надя”, който е една от първите организации в България за борба с трафика на хора. В момента българската фондация поддържа информационен център за деца и младежи, които желаят да се информират за това как да не станат жертви на трафиканти и какви биха били правата им в случай, че вече са станали жертви.