Галерия

1

Полина Спартянова
    Силният пламък, с който избухва Априлското въстание и зверското му потушаване от османците бележат своеобразен връх в българското националноосвободително движение. Герои като апостола Георги Бенковски и Райна Княгиня, които се жертват в името на освобождението на своето отечество и сънародници от османско владичество, се почитат редом с всички останали борци за свободата на България. Но в дни като тези трябва да си припомним и героите, които още преди да се родят видните български апостоли успяват да запалят пламъка на българската освободителна борба като се включват в почти всички гръцки битки за независимост и допринасят за освобождението на Гърция от османско владичество.
    “Българи пълководци начело на българи доброволци се сражаваха заедно с Теодорос Колокотронис, Маркос Боцарис, Георгиос Караисакис и другите гръцки герои в свещената борба за отечеството и свободата. Обилна българска кръв бе пролята заедно с гръцката по бойните полета, докато получи смъртоносен удар смятаната дотогава за непобедим колос Турция …” пише възторжено през 1860 Константин Левидис, „бащата на гръцката журналистика”, във връзка с българската саможертва за освобождението на Гърция от османското владичество.
    Принципите и методите на създадената от гърците през 1814 революционна организация „Филики етерия” оказва последователно влияние върху революционните усилия на постепенно надигащите се балкански народи. След нейното създаване в много български градове и села се формират така наречените „хетерии” или „тайни общества”, които също се включват в подготовката на въстанието. Това твърди в труда си „Филики етерия и българите” най-големият изследовател на този период от Балканската история професор Николай Тодоров. Според него по това време общоосвободителният смисъл на гръцката революционна акция веднага се е възприел от българското население, но различната степен на социално-икономическото и национално-културното развитие на двата народа не им позволила да изградят единен общобалкански националноосвободителен фронт. Причините Гърция да се освободи почти 60 години по-рано от България анализира и гръцкият историк Яковос Михаилидис.
    Въстаническите войски във Влашко и Молдавия, командувани от Александър Ипсиланти, възлизали на 7 000 души, от които българите със съзнание за национална принадлежност били 132 души. Те съставяли основния контингент на войските на етеристите във Влашко и Молдавия и също така участвали в движението на Тудор Владимиреску.
    След пълния разгром на въстанието в Дунавските княжества, един от ръководителите на „Филики етерия”, Карнеадис, изпраща писмо в Одеса с равносметка за неуспеха на въстанието на Ипсиланти и съветва да не се изпада в униние, а да се предприеме нов опит за въстание. „Българите според ентусиазма, който имат, с отворени обятия ще посрещнат войските и воювайки заедно, ще направят чудеса ...” агитира Карнеадис в писмото си своите съмишленици за въоръжена подкрепа на въстанието в Гърция с помощта на българското население.
    Гръцкото националноосвободително въстание обединява прогресивните сили на Балканите и изтъква техните общи интереси за извоюване на свободата. Още от самото начало в редовете на борците за свобода се бият представители на всички балкански народи, но най-голям е броят на българите. От всички краища на българските земи се стичат доброволци на юг, за да участват в сраженията срещу общия враг – Османската империя – с ясното съзнание, че така ще подпомогнат и собственото си отечество. Девизът на участниците от български произход в гръцкото въстание е „борба за вяра”, тъй като се надяват, че ще получат същото съчувствие и помощ от своята южна съседка, когато един ден въстане и българското население.
    Броят на българите участници в гръцката национално-освободителна война надвишава общия брой на всички други чуждестранни участници взети заедно. Общо 750 души са записани от български произход, без да се броят многобройните българи-доброволци, които остават безименни в напрегнатата борба. След септември 1821 в редовете на гръцките борци за свобода се бият значителен брой българи, които са дошли по принуда в страната заедно с турските части като техни помощници, но преминават на страната на гърците. Сред тях е имало и значителен брой помаци.
    В гръцката война за независимост се включват и българи от южните части на българските земи, които тайно таят надежда и за своето освобождение. Междувременно в Гърция се прехвърлят и участвалите българи в сраженията във Влашко и Молдавия. През следващата 1822, когато гърците водят една от най-решителните битки при Дервенаки, броят на българските участници нараства и те успяват да нанесат голямо поражение над силите на настъпващите от юг турци. През следващите години в борбата за освобождение на Гърция непрекъснато се включват нови и нови българи, дошли в Гърция по различни пътища. Многобройни доброволци-българи идват и от Египет, където са били във връзка с търговските си занимания или като дезертьори от въоръжените сили на паша Мехмед Али. Всички те участват в сраженията срещу османските сили, развили се в различни точки на Континентална Гърция, Пелопонес и Крит. Българският учен Николай Тодоров прави преглед на голяма част от битките за освобождение на Гърция в своята книга „Балкански измерения на гръцкото въстание от 1821 година. Приносът на българите.”  и стига до извода, че „почти няма решаващо сражение през 1821 – 1829, в което да не са включени българи”.
    Малко известно е, че част от българските доброволци се прославят със смелостта си в десетките битки и по-късно стават военноначалници както в България, така и в Гърция. Такава е и историята на Хаджи Христо, който е един от най-известните български участници в гръцкото освободително движение. Когато през 1821 избухва гръцкото въстание, 38-годишният боец от Воденско е в състава на силите на египетския паша Мехмед Али, потеглили по море да спрат гръцките въстаници. Но безстрашният българин преминава на страната на гърците и Теодор Колокотронис го назначава начело на конен отряд от българи, гърци и сърби. Хаджи Христо участва последователно в много и тежки битки, включително и в битката при Дервенаки. Заедно с Кочо Българин създава първата нередовна гръцка конница, която по-късно допринася за освобождението на Гърция и става първият началник на гръцката кавалерия.
    За големите му заслуги към гръцкото военно дело той е произведен в чин „генерал” през 1824. Хаджи Христо е бил един от първите, наградени в началото на 1834 с най-висок орден „за храбростта, която той е демонстрирал във всички сражения и специално в боя при Дервенаки начело на отряда българи, които той командуваше”. След освобождението на Гърция Хаджи Христо влага много усилия за устройството на новата държава и през 1843 е избран за депутат в гръцкия парламент като представител на „трако-българите и сърбите”.
    Гръцкият историк, Харилаос Димопулос, пише през 1866 за българите участници в гръцката борба за освобождение: „Колкото българи се числяха във Филики етерия и колкото българи се вдигнаха при зова на вярата и отечеството, те не сложиха оръжието, отидоха в малката страна, дето се ограничи въстанието, биха се там с турците и ако не можаха да подобрят участта на своето отечество, то прославиха българското име, спечелиха признателността на своите съратници и показаха, че всеки поробен има дълга, волята и силата да срази отоманеца.”.