Той намира някакво място около ежегодното честване, когато идват представители на еврейските организации по целия свят. Но според мен не се акцентира достатъчно върху него и от една друга гледна точка, че това в крайна сметка се случва и сега. Нямам предвид евреите, знаете че в последните десетилетия нито са спирали войните, нито е спирало унищожението на хората в Африка, Азия и дори тук на една крачка от нас в Сребреница и то единствено заради различна религия или етнос. Светът, сякаш не се е поучил.
    Кои теми от тази сфера трябва да присъстват в публичния и медийния дебат в България по Ваше мнение?
    Според мен трябва да се изясни до край въпросът с Холокоста и да се знаят до край нещата около съдбата на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. От друга страна не разбирам как е възможно на площад „Славейков” да се продават антисемитски и ксенофобски книги, за което съм питала и бившия министър-председател Орешарски, включително и „Моята борба” на Хитлер. Да, тя трябва да се изучава, но за това има библиотеки и университети и това няма как да се случи в Германия в днешно време, например. Най-важното е Холокостът никога да не се повтори, защото някак си не само в България езикът на омразата се засилва и следващата крачка не е много далеч. Не бива да го допускаме, а и ние на Балканите сме понесли твърде много страдания, за да позволим омразата да е по-силна от човещината.