Галерия

1

Полина Спартянова
    За да се насладиш на експозицията в българския Национален исторически музей трябва да знаеш две неща: български език и историята на днешната територия на България. В противен случай ще трябва да платиш добри пари, за да разглеждаш разни находки от последните 5 500 години история на българските земи.
    Националният исторически музей в София е един от най-големите музеи на Балканите с над 700 000 паметници на културата и огромен археологически и исторически архив, но в същия момент може да попадне и в класацията за най-лошо поддържаните исторически колекции в Европа. Още с влизането в парка на музея ме посрещат най-различни паметници, каменни колони, саркофази и други находки, датиращи от античността и средновековието, за които най-вероятно не е имало място в Националния археологически институт с музей при БАН и затова са попаднали именно тук. Още преди да вляза в самия исторически музей се чувствам малко смутена спрямо историята на днешната територия на България, тъй като в непосредствена близост до археологическите находки е паркиран военен хеликоптер без всякакво обяснение.
    Още когато се изкачих по мраморното стълбище на историческия музей, в мен се появи сериозно объркване. Там ме посрещнаха няколко обезглавени статуи от Римската епоха, за които нямаше пояснителни табелки и за миг предположих, че са част от декора на бившата комунистическа резиденция. За съжаление те не бяха единствените експонати без пояснение и докато вървях през различните зали и епохи, често се питах какво разглеждах в действителност. Част от артефактите бяха изложени без описание, без местонахождение и без периода, от който датират, което автоматично лиши витрините от вниманието ми. Няколко зали и епохи по-късно, докато се запознавах с основните фигури от българското Възраждане, стигнах и до портретите на Софроний Врачански и Захарий Зограф, които по същия начин бяха останали без имена и без значение за българското духовно Възраждане. Няма начин да разбереш кои са тези българи, освен ако не си платиш допълнително за екскурзовод, което вероятно е и решението на загадката с анонимните експонати от страна на ръководството на Националния исторически музей.
    Сградата, в която днес се помещава Националният исторически музей, е била официална резиденция на последния комунистически лидер в България, Тодор Живков, и поради тази причина не е особено подходяща за музейни експозиции. Огромните стълбища и коридори в сградата не могат да се използват пълноценно за музейни площи, а квадратурата на някои от помещенията не е достатъчно голяма, за да побере в една зала няколко епохи наведнъж, както е например в зала „Тракия”. Множеството експонати в залата показват възхода на царството на одрисите и разцвета на одриската държава в експозиция от различни видове тракийски въоръжения, накити и каменни апликации като се акцентира най-вече върху световно известното „Панагюрско съкровище”. Произведението на майсторите-златари от ранната елинистическа епоха, което съчетава старогръцки мотиви с тракийски и ахеменидски стилови техники, се радва на огромно внимание от страна на посетителите на Националния исторически музей и вероятно поради тази причина е най-добре поддържаният експонат в целия музей. Докато Панагюрското съкровище блести от чистота, други исторически артефакти потъват в прах в някои от околните витрини, което ме кара да се замисля дали трябва да съдим за съкровището по неговата поддръжка, както правят самите служители в музея.
    Ако не знаеш, че България е била 5 века под османско владичество и населението й е било тероризирано постоянно от османската власт, то по никакъв начин няма да разбереш от експозицията на Националния исторически музей за една от най-съществените исторически епохи за българската нация. Един от най-тежките и кървави периоди в българската история е представен чрез няколко ориенталски украшения и част от османския бит. Липсват неоправданите страдания и лишения, които са търпели стотици хиляди български семейства в рамките на Османската империя. За сметка на 500-годишната българска трагедия Националният исторически музей предлага на своите посетители да разгледат паметниците на църковното изкуство от този период, тъй като „християнската вяра е основният фактор, обединяващ българите през петвековния период на владичеството” според мултимедията в музея.
    Развитието на Третата българска държава след Освобождението на Трети март 1878 е посветена на историята на Княжество България и Източна Румелия и борбите за национално обединение. Голяма част от експозицията включва политиците и обществениците, участвали във възстановяването и развитието на България, но те присъстват в нея най-вече с личните си вещи и със сравнително малко биографичната информация. Изглежда все едно, че тези личности са попаднали зад стъклата на витрините в Националния исторически музей, тъй като са били наградени със значителен брой медали за незнайно каква дейност.