Като доказателство те привеждат еврейският пример за събеседване между поколенията, двойките родител-син, учител-ученик Момчетата от Израилевото племе наистина влизат в досег с писаното слово на твърде крехка възраст и тази практика не е била привилегия само за заможните или облагодетелстваните. Десетгодишното изучаване на свещените писания е било задължително от три до тринайсетгодишна възраст, когато момчето встъпва в социално и биологично пълнолетие и стане член на общността. Дълг вменен на мъжкото потомство и неговите родители, целият процес често пъти е бил управляван и финансиран от общността. Интензивното учене започвало във възможно най-ранна възраст (черпели децата със сладкиши, докато изучавали първоначалното алеф-бет-гимел). „Не разполагаме с никакво историческо доказателство”, пишат авторите, „за неграмотни еврейски общности в древността или през Средновековието”.
От зората на историята евреите са се осланяли на писаните текстове. Средството, с което старинният разказ е бил предаван на младите потомци, са били книгите. Голямата история и категорическите императиви на иудаизма са били предавани от поколение на поколение върху скрижали, изписани  плочки, папируси, пергаменти и пр. ”Стани сам равин”, съветва Мишна. Равините и хората занимаващи са с учение често пъти са обект на почит в еврейската традиция, пишат авторите на ”Евреите и буквите”. Важно място в традицията заемат прочути двойки равини и техните ученици, като Хилел и Йоханан бен Закай или Акива и Меир.  
При това не става дума за затворена система на обучение – учениците са призвани един ден също да станат учители. Двойките баща-син, учител-ученик са твърде фройдистки конструкт. Еврейската традиция позволява оспорването на авторитетите и насърчава ученика да се разбунтува срещу учителя си, да не се съгласява с него, дори да го отхвърли до известна степен. Фаня и Амос Оз коментират този чисто фройдистки - доста рядък за традиционните култури – момент, като изтъкват, че до известна степен той също така представлява ключ към всеки интелектуален прогрес. „Колкото и парадоксално да звучи, в известен смисъл еврейските равини са научили света на новаторство и модерност, преподали са му урок относно ползите от конфронтативното обучение, от разбунтуването на всяко следващо поколение срещу предишното и от преосмислянето на установените традиционни истини. Предполагаме”, пише авторският тандем Амос-Фаня Оз, че Маркс, Фройд и Айнщайн биха се подписали под трите последни упоменавания”.