В брошурата за представянето, в присъствието и на авторите, на книгата „Israel Start Up Nation” от Дан Сенор (Dan Senor) и Сол Сингър (Saul Singer) бяха изнесени някои данни за Израел. След САЩ, Например, Израел има най-много компании регистрирани по борсовия индекс NASDAQ, повече от която и да било друга страна в света, включително от Индия, Китай, Корея, Сингапур и Ирландия. Израел държи абсолютното първенство в света по средствата отделяни за изследователска дейност и развитие. Икономиката на Израел също така бележи много бързи темпове в сравнение със средния ръст на развитите икономически страни в света през повечето от годините след 1995-та. „Дори войните неколкократно водени от Израел, не се повлияли отрицателно на икономическото развитие на тази страна. През шестте години, последвали 2000-та, Израел е засегнат не само от спукването на световния технологичен сапунен мехур, но е поразен и от най-интензивния период на терористични нападения в неговата история, както и от втората война във Ливан. При все това, дялът на Израел на световния капиталов пазар не е намалял, а се е удвоил - от 15% на 30%. А цените на борсата в Тел Авив са се движели на по-високи нива през последния ден от войната в Ливан, отколкото през първия, какъвто е случаят и след триседмичната военна офанзива в ивицата Газа през 2009, четем в брошурата придружаваща представянето на книгата.
Книгата на Сенор и Сингър се опитва да предложи ключ към таза загадка. Защо именно Израел, а не някоя друга страна? Едно възможно обяснение би могло да бъде, че несгодите и трудностите, както и необходимостта, раждат изобретателността. И други малки и подложени и живеещи във враждебно съседство или обкръжение страни, като например Южна Корея, Сингапур и Тайван, могат да се похвалят със статистически данни на развитие също толкова впечатляващи, колкото и на Израел. Но никоя от тях не е формирала такава култура на съзидателна инициативност, която да може да се сравни с Израел.
 Някои предполагат, че става въпрос за някаква изключително еврейска съставка, която действа като движеща сила. Идеята, че евреите са „умни” е дълбоко залегнала в Западния свят. Авторите споделиха, че самите те са установили това. „Когато споменавахме пред някого, че пишем книга за това защо Израел е толкова новаторска нация, доста хора реагираха с думите: „ами, много просто – евреите са умни, следователно не е изненадващо, че Израел има новаторско мислене”.  Но това, успехът на Израел да бъде отдаван на един стереотип, повече замъглява, отколкото осветлява въпросителните.
По начало идеята за една обединяваща еврейска принадлежност – било тя генетична, или културна, - изглежда най-малко приляга за една нация, която, въпреки че е малка, е сред най-хетерогенните в света. Малобройното население на Израел е съставено от седемдесет различни националности. Един еврейски бежанец от Ирак и един еврейски изселник от Полша или Етиопия нямат като общ свързващ помежду им елемент език, образование, култура и история – поне не през последните две хилядолетия. Ирландският икономист Дейвид Макуилиамз казва, че „Израел е пълната противоположност на една едноизмерена, еврейска държава... Той е монотеистичен претопяващ котел на една диаспора, всяко от мозаечните късчета на която е донесла своя култура, език и обичаи от четирите краища на света”.
Въпреки факта, че едно общо религиозно писание и предание и едно общо наследство на гонения със сигурност са от значение, в зората на създаването на Израел въобще не е било сигурно дали една нехомогенна съвкупност от населения би била в състояние да създаде функционираща държава и, още по-малко, дали тя би се отличила – повече от която и да било друга област - в колективното действие и новаторските практики.
Една от най-очакваните от публиката в Солун срещи бе тази с гръцкото издание на съвместния труд на Амос Оз и дъщеря му Фаня Оз със заглавие ”Евреите и думите” (издателство Кастаниотис).  Тя бе представена в присъствието на втората от прочутия авторски тандем. В началото й е цитирано стихотворението „Евреите” на известния израелски поет Йехуда Амихай: „Евреите не са историческо племе/ Нито племе археологическо са евреите/ Те са племе геологическо, с разломи/ и падини и разслоявания и гореща лава/ Хрониките им трябва да бъдат преброени/ по скала със различна мерна единица”. Геологическа раса – тази уникална метафора – не се отнася изключително и само до евреите. Тя би могла да предава истината и за други народи. Въпреки това, тя е ясен отглас (или в нея отеква) от работната теза на бащата и дъщерята Оз за еврейската приемственост като преди всичко текстуална. „Историческото”, етническо, генетично еврейство се състои от традиция на разломи и природни катастрофи. Тоест, представлява пейзаж на геологична катастрофа”, твърдят те. „Бихме ли могли да проследим произхода си до евреите от Галилея и римската епоха?”, задават въпрос авторите. „Едва ли. Толкова примеси кръв от прозелити, но и врагове – емблематични казаци – вероятно тече във вените ни. От друга страна, генетиците ни казват днес, че някои от нашите гени ни следват в това премеждие от доста време”. Колкото и интересно да звучи този факт, той не е сред аргументите на тяхната книга. Те поддържат тезата, че съществува еврейска линия на произход и че времевата приемственост и последователност на събитията, обуславяща чедата на Израил, може да бъде потвърдена. Но „скалата на една различна мерна единица”, която ни определя, пишат авторите, „е направена от думи. Това е и въпросът, с който са захваща тяхната книга - еврейската приемственост като предимно текстуална”.