Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Иска се майсторство, за да вкараш гол, но и фантазия за да го отпразнуваш

11 Юни 2010 / 18:06:44  GRReporter
1766 прочитания

 

Последните изчисления на статистици показват, че шансовете на Гърция да спечели Световната купа възлизат едва на 0,8%. Отборът обаче не спира да декларира, че ще даде най-доброто от себе си, за да премине в следващата фаза. Това очаква и цяла Гърция.  Шансовете на бяло-сините да преминат във фазата на „16-та” възлизат на 46,1%. Факт, който  сам по себе си означава, че трябва да очакваме голове. А има ли голове, ще има и празненство на стадиона. Защото празнуването на гола е неразделна част от самия гол. Още повече в такъв звезден момент като Мондиал. Радостта може да бъде отбелязана всякак и навсякъде, но отбелязана на стадиона пред очите на цял свят тя директно минава в историята. Как футболистите отбелязват най-красивите си мигове-зари в живота си? С „песен на гола” или друга празнична музика, която се носи във въздуха в продължение на 30 или  45 секунди, но не само... Защото начините за изразяване на радост и отпразнуване на гола по време на мача са много. Те отразяват характера, темперамента, а често и произхода на играча.

Най-атрактивен и до ден днешен си остава танцът. Пръв го въвежда камерунецът Roger Milla. По време на FIFA World Cup през 1990 година той не се сдържа и  „отпразнува” всичките си четири гола с танц в ъгъла около флага. Разбира се, танцьорът не остава сам. След него в жив танц се впускат и съотборниците му. Атрактивно празнуване на гола са и акробатичните елементи. Pele и Diego Maradona са известни с високите си скокове във въздуха. Tomas Brolin с преобръщането си на 360 градуса във въздуха. Simao Sabrosa разперва  ръце и имитира орел докато тича из игрището. Nicolas Anelka и Aiyegbeni Yakubu  махат с ръце като пеперуда. Bafetimbi Gomis се прави на пантера, a Cuauhtemoc Blanco на войн на ацтеките. Alberto Gilardino имитира, че свири на цигулка застанал на коляно на тревата, a Ronaldo бяга бавно из игрището и размахва десния си показалец в знак на „ Нали ви казах!”. Fabrizio Ravanelli  обръщаше блузата на върха на главата си и този си вид обикаляше игрището.  Mark Bresciano пък замръзва на едно място като статуя в така наречената от него „позиция на Спартак”.  Shefki Kuqi  скача във въздуха с широко разтворени рамене, след което пада на земята и... се приземява тежко. Alessandro Del Piero често показва езика си на публиката.  Esteban Granero пък закрива едното си око с ръка и се прави на пират. С това футболистът се позовава на прякора си Пирата (El Pirata). Като непоклатим на игрището се помни обаче Zinedine Zidane. Особено през последните години от футболната си кариера той впечатляваше с хладнокръвието и сериозността си. Играчът изобщо не празнуваше головете си, а просто се връщаше към мястото си, пляскаше с ръце и пак риташе топката.

Към тези колоритни, останали в историята „обичаи” можем да прибавим и други, по-обикновени, които повечето от нас са свикнали да виждат на футболното игрище. Към тях спадат  удряне с юмруци в гърдите, целуване на емблемата на клуба върху блузата, подхвърляне във въздуха на голмайстора от съотборниците му. Често можем да видим голмайстор да бяга далече от своите съотборници, които тичат към него за да го прегърнат или да го поздравят. Обикновенна гледка е също той да бъде съборен на земята и отрупван с прегръдки.

Друг вариант е голмайсторът да се „гмурне” в тревата с разперени ръце и крака. Обичаят води началото си от играча Jurgen Klinsmann и се нарича „методът на  Klinsmann”.  По-артистичните натури пък често слагат пръст на устата и със заговорнически  стил казват на публиката „Тихо!Това е само началото...”

Вместо да бяга обаче голмайсторът може да застане неподвижно и да загледа публиката важно и гордо. Но... може и да реши да се попързаля на колене на тревата. Обичаят стана популярен от нападателя Dragan Mance. Голмайсторът може да разпери ръце и да се разтича из игрището като имитира самолет, началото на което даде бившият норвежки нападател Jan Age Fjortoft.  

Тези, които са имали нещастието да бъдат освиркани не пропускат шанса след вкаран гол да  сложат ръката си зад ухото за да чуят как публиката ги поздравява. Майтапчийски е маниерът на някои състезатели да клякат около голмайстора си все едно, че му лъскат обувките.  Не са малко тези, които се вглеждат в небето и благодарят на Бога или  поздравяват починал.  

За женените или станали бащи обаче обичаите могат да бъдат наистина трогателни.  Футболистите поздравяват съпругите си като целуват халките си или поклащат ръце сякаш дундуркат бебе.  Именно това движение на грижовен баща направи бразилецът Bebeto по време на FIFA World Cup  през 1994 година по време на мача с Холандия. Не липсват и някои съвсем погълнати от любовта към децата си голмайстори, които не се срамуват дори да си смучат пръста, знак че посвещават  гола на детето си...

 

 

Категории: спорт футбол Роджър Мила гол празник
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus