Галерия

1

Мария Спасова
    Разкопките в Амфиполи продължават интензивно, а археолозите в момента подготвят обекта за зимата и го защитават от капризите на времето. Всички са затаили дъх в очакване на  нови разкрития за личността на покойника, на когото принадлежи внушителната гробница. Каквото и да е неговото име, той е бил много влиятелен човек в древната Македонска държава. Един много важен съсед на македонците, живял по времето, от което датира гробницата в Амфиполи е одриският цар Севт Трети. През 2014 се навършват 10 години от откриването на гробницата на владетеля, който е бил труден съсед на север и съперник на наследниците на Александър Македонски. GRReporter се свърза с археолог Диана Димитрова, част от екипа изследователи, ръководен от доктор Георги Китов, които разкриват гробницата на Севт Трети.  Помолихме я да ни пренесе назад във вековете към това легендарно съперничество, което няма как да не се пренесе и върху гробниците на владетелите.

- Госпожо Димитрова, какво отличава като стил гробницата на Севт Трети и въобще тракийските гробници от тези в древната македонска държава, включително и тази в Амфиполи, която датира от същия исторически период - втората половина на Четвърти век преди Новата ера?
- Гробницата в Амфиполи не е окончателно проучена, но от това, което се вижда по интернет тя е с полуцилиндрично засводяване - такова, каквото е засводяването на гробниците в древната македонска държава. Докато първата камера на Голяма косматка е с дъговидно конзолно засводяване, което е преход между плоското покритие и дъговидното надстрояване на свода, но преди да се получи тази идеална форма на полуцилиндър, каквато виждаме в Амфиполи, поне от снимките, разпространени в интернет. Втората камера в Голямата косматка, кръглата, е с куполно покритие. Това е една форма, която е известна от Микена и от Тракия. Имам предвид широката тракийска земя, не само днешните български земи, но и северозападна Турция, северозападна Мала Азия - навсякъде, където са били разселени тракийските племена. Има доста разлики, но все още е рано да се правят аналогии между Амфиполи и Голяма косматка. Във всички случаи архитектурата е различна и най-вероятно и гробът в Амфиполи не е на случаен човек.
    Моето лично мнение, основано на информацията, която е налична в интернет е, че съоръжението в Амфиполи не е в могила, а е в естествен хълм. Там теренът е такъв - скалите са пясъчни и лесно се дълбае. Смятам, че този огромен хълм, който се вижда е естествен и в него е издълбано съоръжението, а не е натрупана могила от човешка дейност. Това е мое субективно мнение, основано на това, което виждам от медиите, но колегите ще го кажат по-точно. Това е още една разлика с Голяма косматка, която е огромна могила, дело на човешка дейност. Тя е един огромен хълм, издигнат в равнината, в подножието на планината, но е специално насипана и след насипването й е отнет част от насипа, когато е дошло времето да се изгради първата част на съоръжението. Ние сме документирали много ясно това по наклона на пластовете, които падат към самото съоръжение. Така че смятам, че това е една разлика, но нека да приключат разкопките и тогава ще имаме по-голяма информация.
- Бихте ли ни припомнили какво представлява гробницата на Севт Трети като архитектура, размери, артефакти, намерени в нея?
- За мене е удоволствие да припомня 10 години след откриването му това колосално събитие, което все още не е, а не знам дали и в близките години на територията на Тракия и днешните български земи може да бъде надминато. Самата могила е с много големи размери. Тя е една от най-изявените в Долината на тракийските царе и по-конкретно в подножието на Шипченска Стара планина между Шипка и Казанлък. В нея през 2004 беше открито уникално подмогилно съоръжение, което се състои от алея, фасада преди коридора - дълъг, 13-метров коридор, три камери, като последната е саркофагоподобна и е издялана от един каменен блок, който вероятно тежи около 60 тона. Отгоре тази камера е покрита с капак, който също тежи около 30 тона и наподобява двускатен покрив.  Това съоръжение, което е построено в началото на 4-ти век преди Христа доста дълго време е използвано като храм от тракийската одриска аристокрация. В него в края на 4-ти и в самото начало на Трети век преди Новата ера символично е погребан одриският цар Севт Трети. Символично, защото в третата, саркофагоподобна камера не бяха открити кости. Но там бяха поставени надгробни дарове, върху три от които има изписано неговото име. Върху бронзовия му шлем на метопа е изписано името на Севт в родителен падеж, което означава, че е било негово лично притежание. Той е бил използван от самия владетел и по времето, което е трябвало да се извърши това символично погребение е бил в наличност в столицата му Севтополис, поради което е поставен използваният шлем, а не защото не са имали възможност да поставят параден шлем.
    Върху една сребърна фиала тип киликс също е изписано името на Севт и теглото в александрови тетрадрахми. Същото е изписано и върху дръжката на една сребърна каничка - името на Севт и теглото й в александрови сребърни тетрадрахми. На ложето е бил поставен венецът на тракийския владетел, който предварително е намачкан, а листата са разпръснати не само из цялата трета камера. Открихме фрагменти от листа и в амфорите, открихме един цял лист и фрагменти от два други листа, разположени много внимателно и грижливо между два необработени камъка, вградени в стената на коридора.

А това означава, че венецът, поне в момента на построяването на фасадата и южния край на коридора вече е бил поставен в камерата. Все още изследваме и се питаме и се опитваме да си отговорим на въпросите каква е била последователността на построяването на съоръжението, използването му, пристояването на коридора. Очевидно е, че в началото е била само тази част от съоръжението, която е изградена от отлично изработени каменни блокове - трите камери - правоъгълна, кръгла и саркофагоподобна и много добре изработена фасада без украса. До там е свършвало цялото съоръжение.
    В последствие е пристроен коридорът, възможно е южната му част и фасадата да са направени след самите ритуални действия и поставянето на гробните дарове в третата камера. Но е станало малко след поставянето на даровете и на венеца. След като са извършени всички тези ритуални действия на 7 метра пред фасадата, на алеята, грижливо отделена с камъчета е поставена бронзова глава от статуя на самия тракийски цар. Смятаме, че това е портретно изображение на тракийския цар Севт Трети. Това се установява по изображения върху негови монети. Профилът на главата и профилите върху монетите изключително много съвпадат и си приличат. Най-вероятно статуята е била поставена някъде в столицата Севтополис, тя е изключително произведение на античното изкуство. Най-вероятно е направена в периода 325-320 година преди Христа от гръцкия скулптор Силанион. Това е хипотеза на един италиански изкуствовед Паоло Морено, която се възприема и от други изследователи, включително и от откривателя Георги Китов. Най-вероятно от него или от неговото ателие е произведена. Това говори за изключителната икономическа мощ на тракийския владетел Севт Трети и за неговия авторитет, защото той е можел да си поръча такова скъпо произведение.
- Може ли да ни върнете назад в историята и да ни припомните какви са били отношенията на Севт Трети с македонските владетели?
- Взаимоотношенията им са били доста сложни. Налага му се да оцелява, да опазва територията си в една сложна обстановка след смъртта на Александър Македонски, когато наследниците му си поделят голямата македонска държава. Лизимах, наследникът на Александър в Тракия има големи апетити да я подчини цялата и Севт Трети е трябвало да спазва едни дипломатични отношения, но и “да скърца със зъби” понякога, ако мога да се изразя по-популярно. Той е отстоявал своята територия, въпреки че Одриската държава в последната четвърт на Четвърти век преди Христа е много по-малка от тази, която е била по времето на Котис Първи в началото на Четвърти век преди Христа. Севт Трети отстоява своите територии. Понякога е съюзник с Лизимах, но понякога се съюзява с гръцките градове по тракийското крайбрежие, какъвто е и Амфиполи. Той се съюзява с тях срещу Лизимах, не защото е бил такъв по характер, а защото е трябвало да отстоява интересите на своята държава и на своето население. Ако той не е проявявал гъвкавост и не се е съобразявал с обстоятелствата и не се е съюзявал със силния на деня, не е имал шансове да оцелее. Така че отношенията с Лизимах са сложни, не са праволинейни и плавни и понякога е трябвало да воюва с него.
- За гробницата в Амфиполи все още има съмнения, че може би е била посетена от иманяри. Вие имахте ли такива съмнения за Голяма косматка? Според вас как археологическите обекти могат да се предпазят от набезите на иманярите?
- Голяма косматка не беше осквернена от иманяри - нито от съвременни, нито от древни. Но това е по-скоро изключение. За Амфиполи се вижда, че или съвременни, или антични иманяри са взели част от даровете, но тъй като разкопките не са приключили, не бих искала да ги коментирам. Въпросът е, че държавата трябва да прилага много строги санкции срещу иманярите. Не е достатъчно да ги има само на закон. Ние имаме закон. Въпросът е, че те трябва да се прилагат, за да знаят иманярите, че не могат безнаказано да съсипват национално и световно богатство. Защото нито Амфиполи е само на гърците, нито Голяма косматка е само на българите. Това са паметници със световно значение и аз съм очарована от гръцката държава, която много бързо влезе във владенията си.

Там е изграден един прекрасен навес. Да той загрозява леко самото съоръжение, по-добре е да се правят снимки без навес, но това ще го спаси от атмосферни влияния поне на първо време. И той е хубав и красив, въпреки че е изграден набързо. Това е нещо, което ние в България сами изграждаме, още докато намираме такива съоръжения слагаме отгоре каквато и да е конструкция, за да ги предпазим. Очевидно, че гръцката държава много здраво и стабилно подпомага археологията. Нещо, което бих искала да се случва и в България.
- Меджу другото, още в средата на август на обекта беше поставена 24-часова полицейска охрана. Никой не може да влезе в него току-така. Гръцкият премиер отиде на място, за да се информира за хода на разкопките и изискванията на учените. Информацията, която достига до медиите е много редовна и изключително канализирана. Снимките са официални, правят се от археолози, които са на място и се публикуват на всеки два-три дни на сайта на гръцкото Министерство на културата, както и информация за хода на разкопките.
- Поздравявам гръцката държава и гръцките колеги за този ред, който е сложен. Не можете да си представите колко е трудно хем да си гледаш работата, хем да пристигат през половин час хора и да казват: “Хайде кажете сега на мене за това издание”. Разбира се, че без журналистите работата ни няма да я разбере никой, но един археолог не може да си гледа работата, ако е предмет на такова медийно внимание.  Поздравявам гръцката държава за този ред, защото това позволява на археолозите професионално да си вършат работата и да извлекат максимална информация от обекта, който имат големия шанс да проучват. Надявам се по-късно, след като приключат изследванията и ние да го посетим, като екскурзианти, разбира се. Пожелавам на колегите си от цялото си сърце и душа последната камера да не е ограбена.
- Върху какво работите в момента вие лично?
- В момента, в последните три месеца се опитвам да довърша книга за Голямата косматка по повод 10-годишнината от откриването на този грандиозен паметник. Просто съм почти на финала. То беше фантастично, защото бе направено при редовни археологични разкопки. За съжаление доктор Китов ни напусна доста неочаквано и не можа той да направи тази публикация. Казвам, че се опитвам да я довърша, защото в момента съм на разкопки и съм на терен,  на една могила почти на сръбската граница.  Тя попада в проекта за газопровод между България и Сърбия и трябва много спешно да се работи. Мисля, че 10-годишнината от откриването на гробницата на Севт Трети е добър повод да кажа на вашите читатели, че през 2009, шест месеца след като доктор Китов почина инициативен комитет от археолози, общественици, журналисти се зае да направи паметник на Георги Китов в София. Имаме отпуснато място, паметникът е готов като проект, включително и барелефът е готов и одобрен. Очакваме едно последно одобрение от Министерството на културата, един специализиран съвет по пластично изкуство. Трябват ни и още малко средства за самото изграждане. В голямата си част камъкът, върху който ще се монтира барелефът е платен, но ни трябват около 2000 лева за довършителни работи. Ако някой иска да помогне, може да го направи на тази сметка:
Набирателна сметка за изграждане паметник на Георги Китов с титуляр ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания) в
Banka DSK – klon Batenberg
IBAN: BG46STSA93000019051808
BIC: STSABGSF
    Тъй като всичко става по банков път и дарителите се знаят, техните имена ще бъдат публикувани в една малка брошура, която ще издадем, за да припомним заслугите на Георги Китов за българската археология. Голяма косматка е едно от грандиозните му открития, но далеч не е единственото в неговия 42-годишен професионален път. Дори и хора, които са дарили по 10 или 20 лева, това е помощ и е направена от сърце и техните имена също ще бъдат включени в брошурата, която ще разпространим във възможно най-широк тираж.