Галерия

1

А това означава, че венецът, поне в момента на построяването на фасадата и южния край на коридора вече е бил поставен в камерата. Все още изследваме и се питаме и се опитваме да си отговорим на въпросите каква е била последователността на построяването на съоръжението, използването му, пристояването на коридора. Очевидно е, че в началото е била само тази част от съоръжението, която е изградена от отлично изработени каменни блокове - трите камери - правоъгълна, кръгла и саркофагоподобна и много добре изработена фасада без украса. До там е свършвало цялото съоръжение.
    В последствие е пристроен коридорът, възможно е южната му част и фасадата да са направени след самите ритуални действия и поставянето на гробните дарове в третата камера. Но е станало малко след поставянето на даровете и на венеца. След като са извършени всички тези ритуални действия на 7 метра пред фасадата, на алеята, грижливо отделена с камъчета е поставена бронзова глава от статуя на самия тракийски цар. Смятаме, че това е портретно изображение на тракийския цар Севт Трети. Това се установява по изображения върху негови монети. Профилът на главата и профилите върху монетите изключително много съвпадат и си приличат. Най-вероятно статуята е била поставена някъде в столицата Севтополис, тя е изключително произведение на античното изкуство. Най-вероятно е направена в периода 325-320 година преди Христа от гръцкия скулптор Силанион. Това е хипотеза на един италиански изкуствовед Паоло Морено, която се възприема и от други изследователи, включително и от откривателя Георги Китов. Най-вероятно от него или от неговото ателие е произведена. Това говори за изключителната икономическа мощ на тракийския владетел Севт Трети и за неговия авторитет, защото той е можел да си поръча такова скъпо произведение.
- Може ли да ни върнете назад в историята и да ни припомните какви са били отношенията на Севт Трети с македонските владетели?
- Взаимоотношенията им са били доста сложни. Налага му се да оцелява, да опазва територията си в една сложна обстановка след смъртта на Александър Македонски, когато наследниците му си поделят голямата македонска държава. Лизимах, наследникът на Александър в Тракия има големи апетити да я подчини цялата и Севт Трети е трябвало да спазва едни дипломатични отношения, но и “да скърца със зъби” понякога, ако мога да се изразя по-популярно. Той е отстоявал своята територия, въпреки че Одриската държава в последната четвърт на Четвърти век преди Христа е много по-малка от тази, която е била по времето на Котис Първи в началото на Четвърти век преди Христа. Севт Трети отстоява своите територии. Понякога е съюзник с Лизимах, но понякога се съюзява с гръцките градове по тракийското крайбрежие, какъвто е и Амфиполи. Той се съюзява с тях срещу Лизимах, не защото е бил такъв по характер, а защото е трябвало да отстоява интересите на своята държава и на своето население. Ако той не е проявявал гъвкавост и не се е съобразявал с обстоятелствата и не се е съюзявал със силния на деня, не е имал шансове да оцелее. Така че отношенията с Лизимах са сложни, не са праволинейни и плавни и понякога е трябвало да воюва с него.
- За гробницата в Амфиполи все още има съмнения, че може би е била посетена от иманяри. Вие имахте ли такива съмнения за Голяма косматка? Според вас как археологическите обекти могат да се предпазят от набезите на иманярите?
- Голяма косматка не беше осквернена от иманяри - нито от съвременни, нито от древни. Но това е по-скоро изключение. За Амфиполи се вижда, че или съвременни, или антични иманяри са взели част от даровете, но тъй като разкопките не са приключили, не бих искала да ги коментирам. Въпросът е, че държавата трябва да прилага много строги санкции срещу иманярите. Не е достатъчно да ги има само на закон. Ние имаме закон. Въпросът е, че те трябва да се прилагат, за да знаят иманярите, че не могат безнаказано да съсипват национално и световно богатство. Защото нито Амфиполи е само на гърците, нито Голяма косматка е само на българите. Това са паметници със световно значение и аз съм очарована от гръцката държава, която много бързо влезе във владенията си.