Галерия

1

След маратонско съвещание, продължило повече от шест часа европейските лидери постигнаха споразумение за разсрочване на гръцкия заем от 110 милиарда евро на 7 години и половина и за намаляването на лихвата му с един процент от 5,2 на 4,2 на сто.

Лидерите на 17-те страни членки на Еврозоната приеха на първо четене договора за конкуренция и предприеха първата стъпка към изхода от кризата на държавните дългове. В същото време бе отворен пътят за другите важни преговори за промените в касата за взаимопомощ и задоволяването на отделните искания на Гърция и Ирландия.

Заседанието създаде атмосфера на лек оптимизъм относно подкрепата на страните с бюджетни проблеми. Въпреки това обаче ако решението на срещата на върха на 25 март бъде в полза на тази подкрепа, повече от сигурно е, че от тези страни ще бъдат поискани допълнителни мерки като компенсации.

За Гърция това означава правителството да се обвърже, че ще проведе приватизации на държавно имущество на стойност 50 милиарда евро, реформи и прилагане на меморандума за икономическа помощ без отклонения.

През последните седмици германският канцлер Ангела Меркел стана обект на тежък натиск от страна на високопоставени европейски служители и политици от Вашингтон, за да се съгласи с приемането на нужните мерки с цел осигуряването на стабилността в Еврозоната. Натискът насочи Берлин към една по-еластична позиция дни преди лятната среща на върха, на която ще бъдат взети крайните решения.

На финансовите министри от Еврозоната бе възложено да подготвят своите предложения за промените в Европейската каса за финансова стабилност. Те ще ги уточнят на съвещанията си на 14 и 21 март, за да представят крайното си предложение на лятната среща на върха.

По всичко личи, че Германия поне засега е съгласна с увеличаването на гаранциите на страните от Еврозоната към Касата, за да може тя да черпи от финансовите пазари до 440 милиарда евро вместо днешните 250 милиарда. В същото време обаче Берлин продължава да се противопоставя на възможността Касата да се намесва в закупуването на държавни облигации. Специалистите смятат, че Германия ще се затрудни да наложи своята позиция, понеже еластичността на Касата е считана като единствената начин финановите пазари да „се успокоят”.

В тази връзка европейски източници смятат, че Ангела Меркел би могла да се съгласи с едно споразумение, което ще дава възможност на Касата да се намесва в пазара на облигации под много строги предпоставки и ако бъде заплашена стабилността на Еврозоната и еврото.

Те смятат също, ще за да отстъпи Германия ще изиска от страните с бюджетни проблеми да поемат ред задължения, които може и да надхвърлят целите, определени в националните програми за бюджетно оздравяване и реформи. Неслучайно европейските лидери, въпреки че приветстваха успешното прилагане на програмите приканиха Гърция, Ирландия и Португалия да положат повече усилия. По-конкретно за Гърция бе подчертано колко е важно да се проведат приватизации и да се оползотвори държавно имущество на стойност 50 милиарда евро.

След срещата стана почти ясно, че срокът за изпащане на гръцките заеми ще бъде удължен. Относно второто искане за намаление на заемната лихва, което касае Гърция и Ирландия германският канцлер не показа своите намерения, но изглежда, че двете страни имат какво да очакват. Немски източници подчертаха все пак, че евентуалното намаление на лихвите ще е свързано с поемането на конкретни задължения от Атина и Дъблин.

От Ирландия може да бъде изискано увеличение на фирмените данъци, които в момента са най-ниски в цялата Еврозона и създават незаконна данъчна конкуренция.

От гръцкото правителство европейските лидери могат да поискат да се обвърже официално, че ще проведе приватизациите и ще оползотвори държавното имущество. В същото време ако удължението за изплащане на данъците, получени в рамките на механизма за подкрепа и отлагане на тяхното изтичане след 2020 ще означава намаление на вноските за погасяване на гръцкия дълг със 74 милиона евро за периода 2013 – 2015.

Големият проблем за Гърция касае периода 2014 – 2015, които са утежнени и с изтичането на стари облигации. В рамките на действащата програма за изплащане и срок на заемите от механизма за подкрепа заемите от Европейския съюз изтичат през 2016 за 80-те милиарда евро от Европейския съюз и до 2018 за 30-те милиарда от Международния валутен фонд.

Погасителните вноски за периода 2014 – 2015 достига до 145 милиарда евро, от които 77,5 милиарда са от изтичането на стари облигации и 67,5 милиарда от заемите, взети чрез механизма за подкрепа.

Малко по-късно гръцкият премиер Георгиос Папандреу определи решенията на европейските лидери като „исторически за Еврозоната” и подчерта, че е била направена първата стъпка към разрешаването на кризата на дълга и усмиряването на финансовите пазари.

Европейските лидери приветстваха задължението, което пое Атина „да приложи напълно и бързо програмата за приватизация и оползотворяване на държавното имущество на стойност 50 милиарда евро, която бе обявена”.

В текста на финалния документ, издаден след срещата на върха се посочва, че всички страни членки на Еврозоната трябва да създадат една обвързваща правна рамка, която от тук нататък ще гарантира прилагането на фискална дисциплина.