Галерия

2

1

Първият допир на гръцкия читател до руските писатели датира от последните две десетилетия на 19-и век. Тогава са се появили първите книги на Толстой, Некрасов и Лермонтов. Някои от книгите са били преведени директно от руски език, а други чрез преводи от други езици, предимно от френски. Превеждането на руска литература обаче е процъфтяло през 20-ти век. Ще спомена като характерни примери блестящите преводи на творбите на Достоевски от Арис Александру, както и Мицос Александропулос, който освен богатата си преводаческа дейност ни завеща значими свои есета с тема руската литература.

Гърците обожават Достоевски, Толстой, класиците на руската литература. От друга страна, чрез театъра са се докоснали до творчеството на Чехов, Доброедов, Леонид Андреев, както и на други съвременни драматурзи. Бих направил огромен пропуск, ако не спомена руската поезия. Анна Ахматова, Марина Цветаева, Владимир Маяковски, Борис Пастернак и други поети са любимци на гръцките читатели от много десетилетия насам.

Навлезли ли са на гръцкия книжовен пазар книги на български автори и на писатели от други балкански страни?

Бих казал, че през последните 20 години сме свидетели на разцвета на творбите на български писатели и поети, както и на автори от останалите страни на Балканите. Мисля, че това се дължи на нуждата да опознаем своите съседи, но и на свободата на разпространение на идеите, която се появи в края на 20-ти век след разпаднето на авторитарните режими в балканските страни. Освен издателската дейност обаче се организират много конгреси, срещи и семинари с участието на писатели от Гърция и съседните й страни, както и тясно сътрудничество на институциите от сферата на книгата.

Какво бихте препоръчал на читателите в този период?

Трудно е да предлагаш книги. Предпочитанията на всеки читател са свързани с моралните и душевните му нужди. В момента аз чета поетични стихосбирки. Предпочитам руските поети от началото на 20-ти век. Както те тогава, така и ние сега живеем в едно време на преход, намираме се на границата между две епохи. Имаме същите търсения, въпроси, очаквания и надежди. Поезията е винаги едно сигурно убежище за хората, а когато тя е свързана и с философията можем да очакваме само добри резултати.

Кое заглавие подхожда най-много на нашата епоха и защо?

Мисля, че в днешно време най-съществени за читателите са книгите, които поставят теми за размисъл за човека, неговото място в историята и представянето на принципите, които ще му помогнат да оцелее и да не загуби своята човечност. Затова моето предложение се концентрира в главата „Великият инквизитор” от романа на Фьодор Достоевски „Братя Карамазови”.