Джефри Сакс определя гръцките икономисти като ортодоксални и консервативни, препоръчва им финансово инженерство

02 Октомври 2013 / 12:10:23 GRReporter

1789 прочитания

Мария Спасова
   Оптимистичен поглед върху развитието на гръцката икономика предложи американският икономист Джефри Сакс, който бе поканен от гръцкия Клуб на завършилите Harvard Business School да изложи своето виждане върху бъдещето на Европейския съюз след изборите в Германия. “Гърция може да направи много неща, за да постигне ръст на икономиката си, но страда от функционално безредие и липса на каквато и да е стратегическа визия за бъдещето си”, констатира професорът, който в момента е директор на Earth Institute в Колумбийския университет в Ню Йорк и е съветник по устойчиво развитие на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун.
   Според него Гърция в момента не прави нищо и изчаква какво правителство ще се оформи в Германия и това е грешка. Той вярва, че ако Гърция успее да предоговори и намали лихвите по кредитите си, ако постигне икономически ръст и ако има бюджетен излишък, тя ще може сама да обслужва външния си дълг. Изчисленията му показват, че в момента дългът на страната е 160% от нейния БВП, a ако Гърция успее да предоговори лихвите по кредитите си, които пак да останат високи в сравнение с лихвите, по които заема пари Германия, например, но да бъдат разумни, от порядъка на около 2 на сто, това много би облекчило обслужването на дълга. Той предрича, че до 2030 външният дълг на Гърция като процент от БВП може да слезе до половината , а до 2040 и до една четвърт от настоящата си стойност.
   “Не говоря за опрощаване на дълга, а за свеждането на лихвите по него до разумни нива. Предоговарянето им няма да е лесно, но не е невъзможно”, смята Джефри Сакс. Икономистът, който два пъти попада в класацията на списание “Time” за стоте най-влиятелни личности на планетата през 2004 и 2005 прогнозире, че в света няма да има нова финансова криза, въпреки че “американският конгрес усилено работи в тази посока”, както шеговито допълни той, имайки предвид невъзможността му да гласува бюджета на САЩ. “Не живеем в преиод на световна депресия, напротив, в света се наблюдава икономически ръст и Гърция трябва да се възползва от този факт”, е неговият съвет.
   Най-значителният фактор, според него, за постигането на икономически ръст е износът, защото “никой няма да ви стимулира, за да увеличите вътрешното потребление. Вие трябва да търсите нови пазари”. Точно тук обаче правителството не прави нищо, има тотална липса на активност за промотиране на износа от страна на правителството. Той препоръча на правителството поне веднъж в месеца да организира търговски мисии в различни страни, където бизнесмените да могат да представят производствата си, а държавниците да договарят най-добрите условия за търговията.
   Като най-атрактивни сектори за износ икономистът определя туризма, слеското стопанство, възобновяемите енергийни източници, здравеопазването, IT индустриите, международните образователни услуги, корабоплаването. “Моята любима картина е School of Athens на Рафаел. Ето ви бранд името на международните образователни услуги - използвайте го. Притежавате най-популярната диета в света - средиземноморската. Използвайте я. Имате уникално историческо наследство - използвайте го. Имате уникален климат - изнасяйте слънце”, са неговите съвети.
   Джефри Сакс определи като много традиционни и консервативни пазарите, в които се изнася най-много гръцка продукция - това са Италия и Германия. Според него Гърция много подценява страните от Близкия изток - там се изнася много петрол и петролни продукти и има много свободни пари. В същото време икономиките на тези страни имат нужда да внасят почти всичко, а освен това са и близо. Като други потенциални пазари той предлага Китай, Балканите и Северна Африка. “Износът не се случва от само себе си. Трябва търговски мисии в тези страни. Трябват специални експортни платформи. Ето например Китай търси къде да базира производството си за Европа. Защо да не го базира в Гърция”, предлага още той.
   Американският икономист има славата на човек, който разбира от икономики в криза, тъй като през 1989 беше съветник на профсъюза “Солидарност” при прехода на Полша от планова към пазарна икономика. “Тогава полските ми колеги се шегуваха и казваха, че има два начина Полша да излезе от кризата. Единият е нормалният - да слезе Господ на земята, да извърши чудо и полската икономика да излезе от кризата. А вторият е чудотворният - Полша сама да се реформира, да извърши болезнения преход и да сране стабилно развиваща се държава. Е, чудото се случи. Защо да не се повтори то и в Гърция”, каза той.
   Професорът от Колумбийския университет препоръча на гръцките икономисти да не бъдат прекалено ортодоксални, да не бъдат консервативни, да премахнат всички табута, ако искат да излязат от кризата. Едно от революционните му предложения е намаляването на корпоративните данъци, които да се компенсират с увеличаването на ДДС и данъците върху потреблението и недвижимата собственост. За нови предприятия той дори препоръчва данъчни ваканции за нови бизнеси, защото само така страната ще се справи с безработицата, която е 25 на сто, а сред младежите достига до 65 на сто - тя според него е най-големият проблем за Гърция.