Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Далара е отново в Атина, за да приключи с PSI. Гръцките бизнесмени чувстват несигурност от изхода

18 Януари 2012 / 14:01:17  Виктория Миндова
1660 прочитания

Директорът на Института за международни финанси Чарлз Далара се върна в Атина , за да поднови преговорите на кредиторите с гръцкото правителство за намаляването на външния дълг на страната (PSI). Времето за договарянето на условията по намаляването на дълга изтича и банкерите искат да приключат процеса преди Гърция да поиска по-голямо опростяване на задълженията си към частните инвеститори. Проблемни зони остават нивото на лихвите по новите облигации с намалена номинална стойност и срокът за изплащането им. Далара  призова всички заинтересовани да подновят разговорите с чувство на добра воля и неотложност, така че да се достигне до бързо решение и еврозоната да излезе от зоната на несигурност, в която е потънала в последно време.

Докато трае чувството на несигурност, Гърция няма да види чужди инвестиции в страната, казва председателят на комисията за устойчиво развитие към Гръцкия индустриален съюз Евтимиос Видалис. Той говори на форум с тема „Инвестиции, развитие и безработица”, който събра представители от ключови сектори на гръцката икономика. Видалис подчерта, че има три основни въпроса, които един чуждестранен инвеститор би задал преди да вложи средства в гръцката икономика и те са: 1. „С каква валута ще се разплащат сделките в страната?”; 2. „Какъв вид ще е банковата система на страната – частно или държавно управлявана?”; 3. „Какви данъци ще се плащат?”. Отговорът на първите два въпроса ще дойдат непосредствено, след като приключат преговорите за окастрянето на външния дълг и Гърция подпише втория договор за финансова помощ. При този вариант Гърция ще остане в зоната на еврото и ще се оповести дали и колко ще се наложи да се национализира банковата система. Разбира се, ако едно от двете условия не бъде изпълнено, тогава новата драхма ще влезе в сила, а банковата система със сигурност ще се наложи за известно време да разчита на държавни средства, преди да потегли сама.

„В един момент по един или друг начин несигурностите в Гърция ще се решат или от нас самите, или с помощта на външни фактори, така че да се върнем към ръст. Въпросът е откъде ще започне този процес”, казва индустриалецът. Той подчертава, че най-важната задача на гръцкото управление е да се захване сериозно със структурните реформи, които закъсняха почти драматично в Гърция.

Видалис цитира последните данни от класацията “Doing business” на Световната банка, според която Гърция заема стотно място между сто и осемдесет държави, заради административните си пречки и тромавата бюрокрация. Той я сравни  с Турция и България, които заемат съответно 71 и 59 място, защото са въвели базови реформи в администрацията, които улесняват предприемачеството в страната. По показателят образуване на фирма, страната заема 135 място, по показателят прехвърляне на недвижим имот – 150 място, а измерването на успеха при събирането на данъците Гърция заема място 90. Страната се намира в най-неблагоприятна позиция по показателят предпазване на инвеститорите е на 155 място.

Мерките, които ще помогнат конкретно на Гърция, за да подобри на икономическия модел са намаление на публичния сектор, освен това трябва да има предвидима и стабилна данъчна система. Предприемачът настоява, че е важно да се създаде ефективна банкова система, която взима решения на базата на икономически устойчиви критерии, както и да се активизират приватизациите. „Приватизационният процес не трябва да се се активизира само заради ползите в приходната част на бюджета, а трябва да се погледне на него като на инструмент за намаляване на държавния сектор”.

Същото мнение споделя и научния консултант към Института за търговски и индустриални проучвания Никос Зонзилос, който е установил, че бюрокрацията,  корупцията в държавния сектор, протекционизма на отделно професии и липсата на иновации са отговорни за ниската конкурентост на гръцкото производство, а не нивото на заплатите, което попадна в окото на надзорната тройка в последно време. „В една икономика с пречки и ограничения, каквато е гръцката с голямо предлагане на продукти и услуги, съкращаването на заплатите ще доведе до увеличение на безработицата и намаление на потреблението, защото ще спаднат два основни фактора на икономическото развитие – производство и търсенето”. В този смисъл, икономистът от Института за търговски и индустриални проучвания смята, че предстоящото намаление на заплатите в частния сектор ще задълбочи рецесията и няма да увеличи конкурентността.

Председателят на Асоциацията на туристическите предприятия Андреас Андреадис е категоричен, че Гърция трябва да завърши дълго проточилата се либерализация на местния пазар. Той посочи, че средната цена на транспорта в Гърция остава сравнително висока в сравнение с другите периферни страни от европейския юг, което спъва сериозно развитието и подобряването на туристическите услуги в страната. Андреадис осъди строго липсата на инициативност в държавното управление да се справи със злободневни проблеми, за да подобри условията, в които се развива туристическия бизнес.

Категории: ИкономикаПазари PSI банки Гърция банкрут Чарлз Далара съкращаването на външния дълг на Гърция
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus