Галерия

1

До момента тежката икономическа криза в Гърция повиши безработицата в страната до рекордните 18 процента. Според последните данни на Гръцката статистическа служба всеки ден в страната се губят по 740 работни места. Тази ситуация засегна не само гърците, но и емигрантите, които живеят и работят от години в страната. Сред тях и българите. През последната година много от тях загубиха работата си, а други се съгласиха доходите им да бъдат намалени почти наполовина, решени да ги опазят.

В разговор на GRReporter с българи, които са се установили в Гърция от години изразиха недоволството си за това, че българското посолство в Атина не им помага по никакъв начин по въпроса с търсенето на работа. Ние потърсихме отговор от компетентното лице – ръководителя на службата по трудови и социални въпроси Екатерина Димитрова, която определи претенциите на българските граждани, които живеят и работят в Гърция като „дълбоко неоснователни”.

Според нея, европейска разпоредба, която да задължава аташетата по труда да се занимават със събирането на работните места в съответната държава и да ги публикуват във вестниците за българите не съществува. „Това, което искам да подчертая е, че преди да заминат от България, те трябва да се информират много добре за това къде и по какъв начин могат да си намират работа в съответната страна, в която отиват. Нито посолството, нито службата по трудови и социални въпроси имат такива задачи. В електронната страница на министерството на труда има информация на службата за Гърция и Кипър, където се изброяват нейните задачи. А най-отдолу с по-едър шрифт и червени букви се посочва, че службите не се занимават с търсене на работа и информиране на българските граждани за свободните работни места. Просто не е възможно всяка държава да създава паралелни структури в държавата, където се намира съответното посолство”.

Екатерина Димитрова разясни начина, по който би следвало да се информират хората, преди да решат да потърсят работа в други европейски страни. „Когато европейският гражданин отиде от една в друга европейска държава, той не отива в посолството на своята страна, за да пита кои са свободните работни места. Той си е потърсил работа предварително чрез интернет в страницата на Eures. Това е една общоевропейска система, в която се обявяват свободните работни места. Ориентирал се е за пазара на работа и дори може вече да е кандидатствал за определено място и да се е договорил да започне работа, т.е. да пристигне в другата страна с почти договорен трудов договор”.

България също участва в тази програма, от която всички заинтересовани могат да се информират за свободните работни места в Гърция. „Освен това, след пристигането си в Гърция, един български гражданин може да отиде в съответните агенции по заетостта и да се запише там в качеството си на европейски гражданин. Там може да заяви каква професия и какви възможности има, за да могат служителите да го насочат, понеже самите бюра имат списъци със свободните работни места в конкретните райони. След това човекът отива при работодателя, с който се договоря за условията на труда, заплатата и всички останали неща, за да започне работа. Тук посолството няма никакви функции”.

Според нея задачите на посолствата са съвсем различни и се свързани с коорднирането на системите за социална сигурност. „Много българи работят тук от години и затова имат право да получат пенсия от тук. На практика работата ни е свързана с оптимизирането на връзката между осигурителните институти в Гърция и България за по-бързото излизане на тези пенсии, за отстраняването на някои пречки, които могат да се появят, за информирането на гражданите за правата им, които са същите, както на гръцките граждани. Ние често провеждаме срещи с българите в Гърция, както в Атина, така и в провинцията и по островите. Аз смятам, че преди 5-6 години нашите хора знаеха много малко неща, докато вече познават много добре трудовите и социалните си права”.