Галерия

1

Река Струма е била границата между българската и германската окупационна зона и всички, които са бягали от селата си в Западна Тракия и Източна Македония и са успели да я прекосят, казвали, че отиват в „свободна Гърция”. Така са наричали територията на страната, окупирана от германските и италианските войски. И това, защото репресиите в българската окупационна зона са били много жестоки. Повечето от хората вече са били преживели две български окупации – през 1912 – 1913 и 1916 – 1918. Така, по време на третата онези от жителите, които са имали финансовата възможност са успели да заминат – някои с последните влакове, които са потеглили преди слизането на българските войски от границата, други – с плавателни съдове през морето, трети – с каруците си. По-голямата част от хората, които са останали по родните си места са били настанените по силата на Лозанския договор гръцки бежанци от Мала Азия. Те не са заминали, защото не са имали опита от предишните две окупации. Другите жители, които не са успели да напуснат българската зона са били тютюноработниците, много голяма част от които са били членове на Комунистическата партия на Гърция. Всъщност, гръцката Национална съпротива се заражда именно тук, а първата акция е именно бунтът в Драма.

Краят на репресиите

Когато германците виждат, че Солун се е напълнил с бежанци, се принуждават да изпратят в българската окупационна зона комисия, която да разследва на какво се дължи това. Страховете им са били, че големият наплив на хора по улиците и площадите на града е много голяма опасността от разпространение на различни болести, например на тиф. Това е поставило край на репресиите от страна на българските войски.

Впоследствие различните бунтове, организирани от гръцката съпротива са довели до репресии от страна на германските войски, тъй като са били в тяхната окупационна зона. Например на 17 октомври 1941 е извършено клането на селата Ано и Като Кердилия като ответни мерки за първите саботажи от страна на първата въоръжена група( отряд „Одисеас Андруцос”) на гръцката съпротива в региона.

Извинението, което все още не е дошло

Една от често коментираните теми в нашия регион във връзка с този период е фактът, че българската държава никога не се извини за тези погроми. Германците идват и поставят венец на паметника на жертвите в Кердилия. Българите обаче никога не отидоха в Доксато, за да поставят венец за кланетата, които извършиха.

Ние в никакъв случай не искаме да нарушим добрите си отношения с България. Много често купуваме български стоки, посещаваме български лекари и имаме прекрасни отношения с хората в България, но мисля, че липсва едно извинение от страна на държавата за извършеното от дядовците на съвременните българи. В крайна сметка всички тези хора са станали жертви на фашизма. Това е история, не можем да я забравяме. Защото когато историята се забравя, тя се повтаря и наказва.