Твърдо и категорично не, защото архитектурата винаги е много повече от поръчката. Архитектът е този, който създава образа на една сграда, а не поръчителите. Архитектът работи по съвест. Творчество, което не е по съвест, не е никакво творчество. От друга страна творецът остава творец при всяка власт. За създателите на мавзолея, Георги Овчаров и Рачо Рибаров, можем да кажем същото като за създателите на комплекса на Ларгото: трудно можем да си ги представим „с промити мозъци”. Такъв културен факт като мавзолея на Георги Димитров надвишава и поръчката, и предназначението си. Подобни културни паметници задължително трябва да се опазват, дори и в преустроен вид, за да не останем без памет.