Галерия

1

Икономическата кризата, която от една година и половина ни е станала всекидневие, рецесията, мерките за запълване на дефицита, бедността, намалението на покупателната способност – всичко това се отразява върху психиката, разваля настроението и води до масова депресия. Всичко това го обсъждаме с приятели и роднини, но друго си едно мнение от специалист – по този повод вестник Вима разговаря с психиатъра д-р Матеос Йосафат, председател на Дружеството за групов анализ и семейна терапия.

Да си загуби някой работата е едно от последствията от кризата, което логично води до стрес, гняв, чувство за малоценност, казва д-р Йосафат. „Обратното усещане го печелим като работим и ни се плаща за това – особено мъжете се чувстват особено безполезни, ако не работят. Но когато няма работа е възможно да се стигне до силни реакции като депресия и антисоциано поведение. Революциите в историята на човечеството започват от невротици.”

Според д-р Йосафат въпреки че за 2008 г. според статистическата служба на Гърция се е увеличил броят на самоубийствата, факторът „икономическа криза” не може да бъде единствен, за да предизвика повече самоубийства. „Това е един многостранен въпрос, но мисля, че няма защо да се притесняваме. Обикновено хората, които посягат на живота си вече има нещо, което ги гложди вътре в тях, въпреки че по време на криза се увеличава чувството на безнадеждност и гняв. Помните ли китайския студент, който застава пред танка по време на бунтовете на площад Тянанмън и всъщност се самоубива? Не го е направил от героизъм. Нещо друго се крие зад тази постъпка. Много пъти героите всъщност са жертви.”

Що се отнася до развитието в историята, д-р Йосафат привежда като пример Швеция и Норвегия казвайки, че всъщност тези страни се грижат много по-добре за своите граждани, отколкото комунистическите държави. „Промените идват със съзряването на държавата. В Гърция идеята, че революцията носи нещо добро се движи в рамките на един местен, левичарски начин на мислене. В европейската култура не съществува такъв вид схващане.”

Гърците са незрели, по-невротични, агресивни и емоционално сухи от останалите западноевропейци, заявява д-р Йосафат, който до голяма степен отдава тези недостатъци на възпитанието от страна на майките. „Ако гърците имаха една нормална връзка с майка си, щяха да обичат повече жените. Родителската обич взима формата на един вид свръхпредпазливост, която се превръща в оръжие, което се използва според случая.”

Според преценката на д-р Йосафат оттук нататък гърците ще отдават все по-голямо значение на психоанализата, защото съзрявайки „народът иска да разбере себе си.” Според него е много важно и в частния сектор отпуската по майчинство да стане една година, защото в първата си година детето има нужда от контакта с майката, за да изгради усещането си за сигурност. „Знаете ли колко много пари щеше да спести държавата, ако гражданите й растяха правилно” приключва г-н Йосафат.