Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

70 на сто окастряне на външния дълг и плосък данък е формулата за успех на Гърция

18 Юли 2011 / 18:07:45  Виктория Миндова
6662 прочитания

Мнението е на гръцкия бизнесмен Христос Мурутис, който живее в България от 1999. Родом е от Атина и е завършил право в Гърция. В България е учредител и мениджър на дружеството за управление на недвижими имоти и енергийни проекти "Arceland" и е председател на "Асоциацията на собственици на земя и недвижима собственост в България - Bullpoa. Той смята, че контролираният фалит трябва да се случи час по-скоро. След което правителството да намали държавния сектор от почти 800 хиляди на 150 хиляди, да въведе плосък данък от 15 на сто и да се заеме с възвръщането на икономическия растеж.

Какво ви накара да дойдете в България?

Дойдох в България случайно на базата на един проект, който беше свързан с развитие на информационните технологии за целия регион. Около септември 2001 година влязохме в криза, ако помните, което ме накара да променя решението си и се отказахме от инвестициите в останалите балкански страни. Развихме проекта само в България. Това беше компанията Bitex, която по това време се занимаваше с интернет и телефонни комуникации. Развитието й беше успешно и по-късно я продадохме на друга по-голяма компания. Преди това мога да кажа, че имах добра кариера в Гърция и в САЩ. Още като дойдох в България през 1999 година, навлязох бързо в новата действителност видях, че България е една много добра страна за развитие на инвестиции и предлага много възможности. Много хора не ми вярваха, но аз виждах перспективи.

Когато една страна е на дъното, има невероятни възможности за растеж и бях сигурен, че това е правилното място за развитие на дейност. Вече след почти 12 години дейност тук, мога да кажа, че преценката ми е била правилна. През 2002 година започнах да организирам инвестиционната си дейност в България, която се оказа много успешна.

Става въпрос за инвестиции в два ключови сектора на икономиката – недвижими имоти и енергийни проекти. Разкажете ни малко повече за тях.

Всичко започна от недвижимите имоти. Моята дейност се състоеше в организирането на професионален, много добре структуриран мениджмънт екип, който управлява фондове и проекти в областта на недвижимите имоти. Такива компании действат главно в Лондон, в някои градове в Швейцария, няколко в Атина, но по това време нямаше нито една в България. Сега в София сме общо три подобни компании, но тогава бяхме първите.

Още от началото започнахме да се занимаваме само с големи проекти. Привлякохме стратегически инвеститори – големи инвестиционни къщи и хедж фондове главно от САЩ. Вярвах в недвижимите имоти, преди този сектор да направи големия си бум и да започне решително да се разраства. Когато бума дойде, вече бяхме установени на пазара и идеята се доказа, като успешна. Със същия екип през 2010 година решихме да прехвърлим вниманието си към енергетиката. Събрахме нов инвестиционен пакет от външните пазари и в момента работим главно с проекти свързани със соларната енергия, фотоволтаични системи и биомаса.  Тези проекти са свързани и съгласувани с плана за намаляване на отделяните вредни газове в атмосферата на Европейския съюз – 20/2020. Поради това, част от проектите получават и европейско финансиране, но не на сто процента. Нашият план е в следващите две години да инвестираме общо 200 милиона евро, като това ще са смесени капитали от частния сектор, банки и други финансови институции. С други думи тези инвестиции ще са комбинации от собствен капитал и средства от банковия сектор.  

Като специалист на пазара на недвижимите имоти, искам да насоча вниманието към Гърция и по-точно към факта, че цените на недвижимите имоти тук се задържат високи, въпреки липсата на ликвидност на пазара и заниженото търсене. На какво според вас се дължи този феномен?

Първо е важно да разберете, че гърците имат дълбоко вкорененото вярване, че цените на недвижимите им имоти не могат да падат, а могат само да се движат нагоре. Цените в Атина и други големи градове в Гърция са изкуствено високи. Реалните цени се определят от този, който търси, не от този който предлага. Може много често да се обявяват първоначално високи цени за определен имот, но те много рядко и общо взето в период на криза почти никога не остават без промяна.

Реално осъществените сделки винаги ставата на много по-ниски цени от първоначално обявените. Например, един продавач обявява начална цена от 300 хиляди евро, но накрая продава за 150 хиляди евро. Казвам това, защото съм говорил с хора, които действат на пазара. Тези, които продават и не могат да намерят купувачи или изтеглят офертите си, или ги намаляват, без това да се рекламира особено.

Значи смятате, че все пак пазара сам се регулира и не „лежи” на парите от сивата икономика. Имам предвид закона, който се прие тази година, че няма да се изисква произход на средствата за закупуването на първи дом.

Винаги трябва да има отчетност за произход на парите. Дали е за първи, втори или трети недвижим имот, пазарът не може да лежи на сивата икономика. Казвам го в качеството си на председател на Асоциацията на собствениците на недвижими имоти и земи. Трябва да има контрол върху произхода на парите.

Голямата разлика между българската и гръцката реалност е, че в България данъчните ставки за фирми и физически лица са изключително ниски. В тези благоприятни условия за бизнес няма никаква възможност за данъчна некоректност и контролът е добър. Ниските данъци са важни за икономическия растеж и те помагат на гражданите да бъдат креативни и производителни. След като предоставя тази възможност, държавата има всяко право да контролира строго гражданите и да държи на произхода на парите в икономиката.

В Гърция обаче имаме едно претоварване на данъкоплатците с изключително тежки данъци, такси и акцизи, които могат да достигнат до 70% от печалбата на фирмите и до 60% от доходите на физическите лица, пряко и косвено. Тези високи данъци и съмнителното им приложение в държавния сектор, кара гражданите да започват да се спасяват в сивата икономика. Доказано е, че тя расте най-прогресивно в страните с високи данъци. Реално, за да може хората да купят недвижим имот, отказват да плащат данъците си, защото в противен случай държавата ще ги обложи с 60%-70%.

Сивата икономика не винаги е нещо лошо и тя е важна за страната, когато условията в икономиката са такива, каквито са в Гърция. Лошо е обаче, когато държавата ти дава много сериозни привилегии, но въпреки това не данъкоплатеца не е коректен, както е в България. В момента няма по-нисък корпоративен данък в Европа от този в България. Реално, ако направим сравнение на икономическия модел на двете страни, ще разберем, защо Гърция има нужда от освобождаването на мярката за контрол на средствата за първи недвижим имот и защо в България, подобна мярка не е нужна.

В Гърция в момента много се говори за контролиран фалит (selectivedefault) и по всичко личи, че той няма да се размина на страната. Какво смятате по този въпрос и как смятате, че ще се отрази на гражданите и на предприятията в страната?

Контролираният фалит, за който се говори в момента в Гърция не е фалитът, който България преживя през 1997 година. Тогава всичко пропадна изведнъж -  почти целят държавен сектор, баките, стотици предприятия, хора си загубиха работата, въобще беше една национална катастрофа. Контролираният фалит в случая е една процедура, в която с помощта на европейските институции и банките ще се намали дълга на Гърция. До края на годината той ще достигне 360 милиарда евро, което е невъзможна сума за погасяване. Според мен, няма шанс дори едно на 1000 този външен дълг да стане управляем. Икономиката е в рецесия, производството се свива, а задълженията растат. Доходите, които влизат в бюджета от данъци са твърде малко, за да може да се обслужи дълга, дори и в случая дефицитът да се свие.

Както съм казвал и преди, правилната посока на действие е Гърция да фалира контролирано, като дългът да бъде намален с две трети от настоящата му стойност или с 70%. Това означава от 360 милиарда евро, да падне на 120-150 милиарда евро. Разбира се, трябва да сме готови, че след подобно действие ще минат десетилетия преди Гърция да се върне отново към свободното кредитиране на капиталовите пазари. Иска време, докато инвеститорите отново се убедят, че тази икономика е стабилна и представя верни числа, статистически данни и се управлява правилно. Ще минат поне десет години, за да бъде възстановено това доверие, но Гърция ще бъде освободена от огромните лихви по натрупания външен дълг. Тази стъпка ще има изключително добро влияние за частния сектор, защото ще стане по съгласие, а не хаотично.

Но дори и да се занули дълга на Гърция, остава високият бюджетен дефицит. В момента на страната й липсват около 10 милиарда евро всяка година, за да може приходите да покриват разходите. Как ще се оправи това несъответствие?

Дългът ще бъде намален, което ще даде възможност да се намалят и данъците в страната. Логично е в тези условия да се намали корпоративния данък и този на физическите лица, защото това ще е единственият начин да се стимулира икономическия ръст. Затова смятам, че предложението на Нова Демокрация за промяна към плосък данък от 15% е изключително важно и заедно с опрощаване на част от външния дълг ще бъде спасение за гръцката икономика. Освен това, това окастряне на дълга в много малка част ще бъде на гърба на някакви банки, защото по-голямата част от гръцките държави облигации се притежават или от европейски държави, или главно от Европейската централна банка.

Ако Гърция все още бе с драхмата щяхме да говорим за девалвация, но понеже ползваме общата валута на еврото. Затова се налага съгласуването на контролирания фалит. Във всички случаи обаче, другото нещо, което трябва да стане е да се намалят разходите в държавната администрация и публичните предприятия. Те са основните виновници за натрупания огромен външен кредит.

Смятате ли, че приватизационната програма на правителството ще успее и ще събере 50 милиарда евро до 2015?

Не, не смятам. Това е невъзможно. Искам да допълня нещо. В Гърция държавата държи много публични предприятия, което е голяма грешка. Те трябва да се продадат, както стана преди години в България. Държавата няма ресурси, нито работа да се занимава с тези предприятия. Освен това, няма нищо общо със западния модерен начин на държавно управление.

Синът ви е един от основателите му във Фейсбук. Какво е мнението ви за движението на Негодуващите пред парламента на площад Синтагма.

Да, наистина синът ми с още две деца, които регистрираха движението на негодуващите като ивент във Фейсбук, но няма нищо общо политическото му основаване. Реалността е, че хората имаха нужда мирно да кажат, че не са съгласни с настоящата политика и налаганите мерки. там се крие и проблема – още от самото начало правителството на Георгиос Папандреу, Европейския съюз, но и Международният валутен фонд трябваше да наложат една много по-различна политика. Със следваната икономическа политика се създаде рецесия и спад в частния сектор, въпреки че проблемите идват основно от държавния сектор. Резултатът от тази политика бе да се вдигнат изключително много разходите на фирмите, които бяха принудени да намалят персонала, което води до увеличението на безработицата и т.н. С две думи, предприе се един модел, който не беше успешен. От началото трябваше да се предприеме програма, която да има за фокус единствено и само намалението на държавния сектор, но не и увеличението на данъците.

Не видяхме никакво драстично намаление на държавния сектор в първия Меморандум. Единственото, на което станахме свидетели бе жестокия негативен ефект върху частния сектор, който въобще не беше виновен за кризата с външния дълг и финансите на страната. Освен това, държавните служители са почти един милион в страна, която не изисква повече от 150 хиляди държавни чиновници. Ако през 2010 държавната администрация бе намалена с 350 хиляди души, днес Гърция не би имала никакъв бюджетен дефицит.Искам да се върне за малко на темата за движението на Негодуващите, което се промени доста за последните два месеца, откакто съществува. Много от хората, които днес викат и крещят пред парламента, са същите тези хора, които по един или друг начин са се възползвали от системата през последните 30 години – държавни служители с дебели заплати и с кратко работно време, пенсионери на по 50 години, или дори партийни членове. Смятате ли, че хората, които са се хранели от тази порочна система до вчера, трябва да излизат на площадите да протестират днес?

Те са основните негодуващи и имат основно право да са такива. При тях има реален шанс да си загубят работата. Просто трябва да разберете, че Негодуващите вътре в движението имат различни интереси. Например, негодува този, който днес плаща по-високи данъци, за да може да може държавните служители да продължат да получават заплати. Този човек негодува срещу държавния сектор и по-високите данъци. След това имаме и другата страна. Държавните служители, които не искат да си загубят работата и иска да продължат да са част от публичната администрация. Негодуват също така и хората, които си загубиха работата в частния сектор, за да може държавните служители да останат на работа. И така всъщност в движението има един сериозен конфликт на интереси, който не се забелязва на пръв поглед.

Категории: ИкономикаПазари Гърция Христос Мурутис външен дълг криза контролиран фалит
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus