Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

70 на сто окастряне на външния дълг и плосък данък е формулата за успех на Гърция

18 Юли 2011 / 18:07:45  Виктория Миндова
6718 прочитания

Мнението е на гръцкия бизнесмен Христос Мурутис, който живее в България от 1999. Родом е от Атина и е завършил право в Гърция. В България е учредител и мениджър на дружеството за управление на недвижими имоти и енергийни проекти "Arceland" и е председател на "Асоциацията на собственици на земя и недвижима собственост в България - Bullpoa. Той смята, че контролираният фалит трябва да се случи час по-скоро. След което правителството да намали държавния сектор от почти 800 хиляди на 150 хиляди, да въведе плосък данък от 15 на сто и да се заеме с възвръщането на икономическия растеж.

Какво ви накара да дойдете в България?

Дойдох в България случайно на базата на един проект, който беше свързан с развитие на информационните технологии за целия регион. Около септември 2001 година влязохме в криза, ако помните, което ме накара да променя решението си и се отказахме от инвестициите в останалите балкански страни. Развихме проекта само в България. Това беше компанията Bitex, която по това време се занимаваше с интернет и телефонни комуникации. Развитието й беше успешно и по-късно я продадохме на друга по-голяма компания. Преди това мога да кажа, че имах добра кариера в Гърция и в САЩ. Още като дойдох в България през 1999 година, навлязох бързо в новата действителност видях, че България е една много добра страна за развитие на инвестиции и предлага много възможности. Много хора не ми вярваха, но аз виждах перспективи.

Когато една страна е на дъното, има невероятни възможности за растеж и бях сигурен, че това е правилното място за развитие на дейност. Вече след почти 12 години дейност тук, мога да кажа, че преценката ми е била правилна. През 2002 година започнах да организирам инвестиционната си дейност в България, която се оказа много успешна.

Става въпрос за инвестиции в два ключови сектора на икономиката – недвижими имоти и енергийни проекти. Разкажете ни малко повече за тях.

Всичко започна от недвижимите имоти. Моята дейност се състоеше в организирането на професионален, много добре структуриран мениджмънт екип, който управлява фондове и проекти в областта на недвижимите имоти. Такива компании действат главно в Лондон, в някои градове в Швейцария, няколко в Атина, но по това време нямаше нито една в България. Сега в София сме общо три подобни компании, но тогава бяхме първите.

Още от началото започнахме да се занимаваме само с големи проекти. Привлякохме стратегически инвеститори – големи инвестиционни къщи и хедж фондове главно от САЩ. Вярвах в недвижимите имоти, преди този сектор да направи големия си бум и да започне решително да се разраства. Когато бума дойде, вече бяхме установени на пазара и идеята се доказа, като успешна. Със същия екип през 2010 година решихме да прехвърлим вниманието си към енергетиката. Събрахме нов инвестиционен пакет от външните пазари и в момента работим главно с проекти свързани със соларната енергия, фотоволтаични системи и биомаса.  Тези проекти са свързани и съгласувани с плана за намаляване на отделяните вредни газове в атмосферата на Европейския съюз – 20/2020. Поради това, част от проектите получават и европейско финансиране, но не на сто процента. Нашият план е в следващите две години да инвестираме общо 200 милиона евро, като това ще са смесени капитали от частния сектор, банки и други финансови институции. С други думи тези инвестиции ще са комбинации от собствен капитал и средства от банковия сектор.  

Като специалист на пазара на недвижимите имоти, искам да насоча вниманието към Гърция и по-точно към факта, че цените на недвижимите имоти тук се задържат високи, въпреки липсата на ликвидност на пазара и заниженото търсене. На какво според вас се дължи този феномен?

Първо е важно да разберете, че гърците имат дълбоко вкорененото вярване, че цените на недвижимите им имоти не могат да падат, а могат само да се движат нагоре. Цените в Атина и други големи градове в Гърция са изкуствено високи. Реалните цени се определят от този, който търси, не от този който предлага. Може много често да се обявяват първоначално високи цени за определен имот, но те много рядко и общо взето в период на криза почти никога не остават без промяна.

Реално осъществените сделки винаги ставата на много по-ниски цени от първоначално обявените. Например, един продавач обявява начална цена от 300 хиляди евро, но накрая продава за 150 хиляди евро. Казвам това, защото съм говорил с хора, които действат на пазара. Тези, които продават и не могат да намерят купувачи или изтеглят офертите си, или ги намаляват, без това да се рекламира особено.

Значи смятате, че все пак пазара сам се регулира и не „лежи” на парите от сивата икономика. Имам предвид закона, който се прие тази година, че няма да се изисква произход на средствата за закупуването на първи дом.

Винаги трябва да има отчетност за произход на парите. Дали е за първи, втори или трети недвижим имот, пазарът не може да лежи на сивата икономика. Казвам го в качеството си на председател на Асоциацията на собствениците на недвижими имоти и земи. Трябва да има контрол върху произхода на парите.

Голямата разлика между българската и гръцката реалност е, че в България данъчните ставки за фирми и физически лица са изключително ниски. В тези благоприятни условия за бизнес няма никаква възможност за данъчна некоректност и контролът е добър. Ниските данъци са важни за икономическия растеж и те помагат на гражданите да бъдат креативни и производителни. След като предоставя тази възможност, държавата има всяко право да контролира строго гражданите и да държи на произхода на парите в икономиката.

Категории: ИкономикаПазари Гърция Христос Мурутис външен дълг криза контролиран фалит
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus